Концепция в дефиниция ABC

Той е известен като ирония на всички тези форми на език които предполагат a противоречие по смисъла на a съобщение. Иронията може да бъде спонтанна или умишлена, генерирана случайно или доброволно от този, който съставя вашето съобщение. Според това, което поддържат езиковите специалисти, иронията може да бъде описана като това послание което утвърждава нещо на повърхността си, което не е равно на това, което същото съобщение иска да означава под себе си.

Терминът ирония идва от гръцки eironeiaВъпреки че не прави пряка препратка към иронията, тя е свързана с понятието лицемерие или измама, елементи, които иронията взема и от които е изградена. Иронията е свързана със сарказма до голяма степен, въпреки че сарказмът е малко повече очевидно и агресивно, тъй като обикновено се използва подигравателно по отношение на човек или ситуация особено.

Съществуват различни видове ирония, които могат да се използват при различни обстоятелства. В този смисъл словесната ирония несъмнено е най-известната и най-лесна за идентифициране. Този тип ирония е този, който се изразява в езика и този, който през повечето време е умишлено да маркира определен тип

мисъл. Чисто израз иронията е да се покаже предполагаемо радост което крие досада в определена ситуация, например когато казва „това е страхотно!“ Y. прави се опит да се посочи лошият късмет или дискомфорт, които това обстоятелство поражда у човека.

Тогава има и ситуационна ирония, тази, която се установява между казаното и извършеното. Например, ясен случай на ситуативна ирония е, когато човек казва „Искам да се посветя на изкуство"и след това завършва да работи в чиновническа или чиновническа длъжност.

И накрая, трябва да споменем драматичната ирония. Това е може би най-сложното и най-рядкото, тъй като е единственото, което се провежда главно в литература. Иронията е, че този, който чете или става свидетел на а литературна творба знае факти за героите, които те самите не знаят, както се случва например в случая с Едип: Читателят знае, че именно той убива собствения си баща, но нито един от героите (дори Едип) знае.

Теми в иронията