Пример за литературен череп

The литературна calaverita Това е традиционна мексиканска композиция, която е направена по пикарен и забавен начин чрез стихове и рими, в палав или ироничен тон за човек, който може да е все още жив или за някой, който вече го е направил почина. Този литературен израз се използва в датите, близки до празника на Деня на мъртвите.

Литературните черепи са известни в Мексико от 19-ти век, като в началото се наричат ​​„Пантеони“; Има обаче индикации за неговия произход и съществуване от колониалните времена през 18 век, когато недоволните креоли са писали паскини под формата на епитафия, като оповестиха несъгласието си с властите. Те бяха забранени от правителствата на вицерегалите за използване като средство за критикуване на важните герои на момента.

В литературна calaverita Прави се намек за някои характеристики на човека, на когото е посветен, които могат да бъдат както неща, свързани с физиката на човека, неговата професия, вкусове, хобита и т.н. Той е структуриран под формата на епитафия, редовно посредством стихове или прости рими. Има и малки черепи, които намекват за събитие, като го персонализират и му придават сатиризация, подобна на тази, използвана при хората.

В момента литературна calaverita продължава да се използва за критикуване на публични личности и те също са посветени на всеки.

Въпреки че могат да се правят по всяко време, традицията е да се правят по време на тържествата около тържествата на Денят на мъртвите на 1 и 2 ноември.

Пример за литературен череп:

Че Дона Елвира е болна и не се грижи за себе си,

Ако продължите така със здравето си, скоро ще стигнете до ковчега.

Клодомиро беше редовен на вино,

И един ден толкова много вино, което той изпи,

Плачещата тилика го отнесе.

Той му предложи своето вино, за да го избегне,

Но тя му каза, не пия вино

И му каза, че тя е дошла само за него,

И че ще го вземе, дори да тежи цев.

Роберто беше едноок човек,

Който винаги е минавал до пристанището

Един ден го наеха на лодка,

И те отидоха на море.

Когато си тръгнаха, той видя в пристанището,

На катрината, която й говори,

И да бяга от смъртта,

Дързостта пое кормилото,

Изведнъж завъртане на лодката.

Тъй като не виждах от едната страна,

Той отиде да се блъсне в брода,

Карайки кораба да се търкаля настрани,

Мачкане на всички хора.

В това дойде смъртта,

И той изведнъж каза:

Днес не дойдох за теб

но за това, че си толкова безразсъден,

Ще те взема заедно с всички хора.

Говорих с теб, за да те спася,

Е, днес не бива да те пипам.

Но за това, което сте направили

Отиваш право в дупката.