15 Примери за цитати

Дословно цитат

A дословен цитат е форма на заемане на съдържание, която служи, за да стане ясно на читателя, че това, което се казва, са чужди думи. Това действие се нарича препращане и позволява на читателя да знае кога чете автор и кога чете текстовете, които този автор. Авторът разследва, а също така ви предоставя ключове с информация, за да можете да отидете до оригиналната книга, за да продължите задълбочаване.

Винаги, когато вземем идея, която вече е публикувана, и я използваме, или която изследваме, за да я породим собствени идеи, трябва да отчетем откъде идва всяко нещо и да разграничим кое е правилно от това, което е извънземно. В противен случай ще си навлечем a плагиатство, форма на интелектуална нечестност, която може да доведе до наказания и проблеми. Плагиатството е форма на кражба.

Както текстовите цитати, така и окончателната библиография на даден текст са подготвени по стандартизирани методологични модели. Най-известните са APA (от английски: Американска психологическа асоциация) и MLA (от английски: Асоциация на съвременните езици).

Видове текстови цитати

• • Година на издаване на книгата. Това е особено важно, ако има няколко книги, цитирани от един и същ автор, тъй като те могат да бъдат разграничени по години.
  • Номер на цитираната страница / и. Обикновено се предшества от абревиатурата "p." или „стр.“ В случай на множество страници, първата и последната ще бъдат цитирани, разделени с кратко тире: pp. 12-16. В случай на отделни, но прекъснати страници, ще се използват запетаи: стр. 12, 16.
  • Фамилия на автора. В някои случаи, ако фамилното име е посочено преди цитирането или е ясно на кого принадлежи, тази информация може да бъде пропусната в скобите.

Специални знаци

И в двата случая на текстово цитиране може да се появят някои от следните знаци, съкращения или символи:

Примери за кратки цитати

1. Както можем да видим в изследванията на Фуко (2001), понятието лудост е неразделна част от разума, тъй като „без лудост няма цивилизация“ (стр. 45).
2. В допълнение, „културното потребление в Латинска Америка достига своята максимална степен по отношение на потока от дискурси политически и търговски, а не както в Европа, артикулирани от националните държави “(Jorrinsky, 2015, стр. 8).
3. В този смисъл е удобно да се обърнем към психоанализата: „Учението за битието се проявява в резултат на интроекцията [кастрация] на езика в индивида“ (Tournier, 2000, p. 13).
4. Това утвърждава Елена Винели в своя пролог към творбата, когато твърди, че „Социокултурната конструкция на половете разграничава женската субективност от мъжката“ (2000, с. 5), като ни дава да разберем феминистката привидност, която стои в основата на романа на Сара Галардо.
5. Тогава не трябва да се очаква много повече от тези разследвания, освен "краткото разочарование от даването с неподозирана истина ”, както е заявено от Евърс (2005, стр. 12) в неговото прочуто изследователско списание.

Дълги текстови примери за цитиране

1. По този начин можем да прочетем в романа на Галардо (2000):

... Но жените винаги преминават в групи. Скрих се и зачаках. Ла Мауриция мина покрай нея със своята кана и аз я влачих. Всеки ден след това тя бягаше да ме намери, треперейки от страх от съпруга си, понякога рано, а понякога късно, до онова място, което познавам. В къщата, която направих от ръката си, за да живея със съпругата си, в мисията на норвежкия гринго тя живее със съпруга си. (стр. 57)

1. На това е удобно да противопоставим визията на френския автор:

В универсалните религии, като християнството и будизма, страхът и гаденето са прелюдия от огнения духовен живот. Сега този духовен живот, който се основава на засилването на първите забрани, все пак има значението на партията... (Bataille, 2001, p. 54)

1. Писането представлява място за среща и несъгласие за най-положителните и най-добрите романтици около литературния факт, като могат да служат за отличия като тези, направени от Sontag (2000):

Тук е голямата разлика между четенето и писането. Четенето е призвание, занаят, в който с практиката човек е предопределен да става все по-сръчен. Като писател това, което се натрупва, са преди всичко несигурността и тревогите. (П. 7)

1. Тази концепция за „ставане“ може да бъде разпръсната из цялото творчество на философа. Изясняването му обаче изглежда сложен въпрос:

Да станеш никога не означава да имитираш, или да харесваш, или да се адаптираш към модел, независимо дали е този на справедливостта или този на истината. Никога няма термин, от който да започнеш, да достигнеш или да достигнеш. Нито два термина, които са си разменени. Въпросът какъв е вашият живот? Особено глупаво е, тъй като когато някой стане, това, което става, се променя колкото той (...) Двоичните машини свършиха: въпрос-отговор, мъж-жена, мъж-животно, и т.н. (Deleuze, 1980, стр. 6)

1. По този начин в кореспонденцията между Фройд и Алберт Айнщайн е възможно да се прочете следното:

... Ти си много по-млад от мен и мога да се надявам, че докато навършиш моята възраст, ще бъдеш сред моите „поддръжници“. Тъй като няма да дойда на този свят, за да го докажа, мога само да предвидя това удовлетворение сега. Знаете какво мисля сега: „Гордо очаквайки такава висока чест, сега се радвам ...“ [Това е цитат от „Фауст“ на Гьоте] (1932, стр. 5).

Парафраза или дословен цитат?

The перифразирам Това е преосмислянето на чужд текст, изразено с думите на новия автор. В този случай изследователят чете идеите на друг автор и след това ги обяснява със собствените си думи, без да престава да приписва авторството, на което отговаря.

В някои случаи името на автора се перифразира в скоби, за да се изясни, че идеите не са техни собствени.

Текстовият цитат, от друга страна, е заем от оригиналния текст, в който реферираният текст изобщо не се намесва или модифицира. И в двата случая се зачита авторството на оригиналния текст: плагиатството никога не е валидна опция.

Примери за перифрази

1. Както беше казано достатъчно в много книги за квантовата физика, абсолютните закони на Вселената, с които човек Опитвайки се да го изследват и разберат, те се оказват много по-гъвкави и относителни (Айнщайн, 1960) от предполагаем.
2. Не е обаче, че новите национални идеали идват от най-консервативното крило на обществото, а по-скоро това, че то играе в Америка. Днешната Латина е парадоксална алтернативна роля в лицето на левите популизми (Vargas Llosa, 2006), които я обсадиха през така нареченото „дълго десетилетие“.
3. Трябва да се отбележи, че понякога обаче нещо е нещо и нищо повече (Фройд, цит.), така че е удобно да знаем как да прекратим психоаналитичната интерпретация на изкуството навреме, преди да изпаднем в биографичен детерминизъм.
4. Антропологичните тенденции в Югоизточна Азия, както вече са посочили много антрополози, съдържат елементите на културен транзит на малцинството, което го прави привлекателен за посетители от хегемонистична култура (Coites et. ал., 1980), но не и за местните им съседи.
5. В допълнение, Bataille е бил ясен за това, отдалечавайки позицията си от типичното увлечение на моргата пост-романтизъм, противопоставяйки се на очарованието за насилие с работа като подреждане и репресия (Bataille, 2001).