Поколението от '98

Поражението на Испания и загубата на Куба и Филипините проснаха нацията и сякаш смъртоносно нараниха националния дух. В отговор на тази катастрофа няколко млади писатели - вече публикували първите си творби - групирани заедно, обединени от едни и същи чувства и съставлявали онова, което оттогава се нарича поколение на 98. Сред тях бяха Мигел де Унамуно, Азорин, Пио Барожа, Рамиро де Маесту, Антонио Мачадо и Рамон дел Вале-лнклан. Поколението от 98 г. беше суров съдия за онези, които доведоха Испания до материална и морална разруха и реши с разочаровано и благородно романтично желание да събори старите идоли и да промени политическите навици на Испания. Негови далечни учители и вдъхновители са, наред с други, Лара, Кларин и преди всичко Хоакин Коста, Анхел Ганивет, Хосе Ортега и Гасет и Франсиско Гинер де лос Риос, чиято Свободна институция за образование така повлия духа на най-забележителното от това поколение.

Основната цел на тази промоция беше да издигне Испания от нейната прострация и дискредитация и да я постави наравно с другите нации на

Европа; Европеизирайте Испания, така изолирана дотогава от останалата част на континента, и й придайте дух, тон и а различно достойнство, допринасящо за решаването на техните непосредствени проблеми: образование, бедност на хората, и т.н. Такава беше накратко програмата на тези млади хора. Но тогава гласът им нямаше ехо и почти всички, разпръснати към различни дисциплини, бяха сведени до писателската си работа, давайки на писмата на Испания произведения с изключителна стойност.