15 Примери за Tilde Diacrítica

Диакритична тилда

Диакритичната тилда (или диакритичен акцент) е графичният акцент, който ви позволява да различавате думи с една и съща писменост, но които имат различни значения и принадлежат към различни граматически категории.

Например: Повече ▼(наречие за количество) и Повече ▼(но).

Думите, които имат диакритичен знак, в някои случаи се отклоняват от основните правила за акцентиране, но се приемат, защото се избягват двусмислени ситуации.

Случаите на диакритичен знак могат да бъдат разделени на тези на едносрични; този със местоименията, въпросителни наречия Y. възклицателни наречияи в някои други. Трябва да се изясни, че през последните няколко години са регистрирани някои промени и че има тенденция от страна на Royal Spanish Academy of Letters за опростяване на езика чрез премахване на няколко диакритични знака, които са били използвани преди да напише; някои от тях бяха задължителни, а други по избор.

Може да ви служи:

Примери за думи с диакритични знаци

1. Все още = наречие на времето. Все още Не съм решил (четно = четно)
instagram story viewer
2. Кога = въпросително наречие на времето. ¿От кога Елза не живее с Мартин?(когато = относително наречие или съвпад)
3. Как = въпросително или възклицателно наречие. ¡Как Преди не мислех за това! (като = наречие за начин)
4. Кой = въпросително или възклицателно наречие. ¿Който Това е вашата къща? (който = сравнително наречие)
5. Колко = въпросително или възклицателно наречие. Y.казах ти колко Обичам те. (колко = сравнително наречие)
6. От = глагол да давам. Недей от това, което той иска от вас, е скандално. (de = предлог)
7. Където = въпросително наречие на място. ¿Където мислиш ли, че чичо ти е там сега? (където = относително наречие или съвпад)
8. Той = лично местоимение. Вярвам, защото той ми каза той. (el = мъжка статия)
9. | Повече ▼ = наречие за количество. Трябва да положите усилия Повече ▼. (повече = рекламен съюз)
10. Боже мой = лично местоимение. ДА СЕ моя Не ме интересува вашето мнение. (my = притежателно прилагателно / музикална нота)
11. Какво = въпросително / възклицателно местоимение. За да Какво питали ли са? (какво = относително местоимение)
12. СЗО = въпросително / възклицателно местоимение. Кой идва на вечеря? (кой = относително местоимение)
13. Да = утвърдително наречие. Да, Много съм сигурен в това. (si = условно)
14. Той = глагол да се знае. Той много добре какво ме очаква- (se = местоимение)
15. Чай = инфузия. Харесвам студен чай. (te = местоимение)
16. Вашият = лично местоимение: Вашият дори не знаете името му (вие = притежателно прилагателно)

Думи с диакритичен акцент

Днес едносричните думи се пишат без ударение. Изключение от това правило е група от често използвани подчертани едносрични думи, които са противоположни на други формално идентични думи, но на неударено произношение: това се случва с някои лични местоимения, които могат да бъдат объркани със членове, с притежателни прилагателни или с съществителни.

Такъв е случаят и с някои императивни глаголни форми и с няколко наречия. От 2010 г. едносрични, в които всичките им гласни образуват a дифтонг или а трифтонг правописна (дотогава този диакритичен знак беше приет; примери: rio, lio).

Друга новост в правописа, свързана с въпроса за диакритичните знаци, е, че думата „само“ вече не трябва да бъде брандирана в нейното наречие, еквивалентно на „само“; Преди това беше един от най-честите случаи на диакритични знаци и много хора продължават да го пишат.

По отношение на въпросителните и възклицателните наречия се поддържа нормата за маркирането им с диакритичен знак за ги разграничават от относителната неударена форма, дори се отклоняват от правописната норма (тъй като те често са сериозни думи завършени в гласна). Същото не се случва с демонстративните местоимения (онова, онова, тези), които вече не трябва да бъдат тилдатрсе.

Още случаи с диакритичен знак: