Концепция в дефиниция ABC
Miscellanea / / November 13, 2021
От Сесилия Бембибре, на февруари. 2010
Под фенотип се разбират всички онези специфични и генетично наследени черти на всеки организъм, които го правят уникален и неповторим в своя клас. Фенотипът се отнася главно до физически и морфологични елементи като цвят на косата, тип кожа, цвят на очите, и т.н., но освен чертите, които изграждат физическото развитие, той включва и тези, свързани с поведението и определени нагласи.
Влияние на околната среда при определяне на фенотипа
Тогава фенотипът е сумата от видимо очевидните характеристики на даден организъм и които ни позволяват да го класифицираме като неразделна част от определен вид. От своя страна, генотип, се състои от код генетично, което прави организма такъв, какъвто е, и това по времето на възпроизвеждане той ще предаде на своите потомци и в случай, че новият организъм ще принадлежи към неговия вид.
Междувременно фенотипът не може да игнорира влиянието на околната среда върху нейното разграничаване, т.е. средата, на която е изложен организмът, е от решаващо значение за израз на фенотипа.
Информация генетика което даден организъм го прави част от определен вид, но не е задължително условие да се знае точно тази информация, за да може да се идентифицира живо същество и това е възможно именно поради фенотипа, който е видимата проява на това качество, докато генетичният код може да бъде изразен в повече от един фенотип, т.е. в повече от една серия от Характеристика.
Обяснението на това обстоятелство се намира в средата, в която е изложен живият организъм.
За всеки случай става дума за двама души, които принадлежат към един и същ пол, човекът, може да има различен цвят на кожата поради храната, която ядат, тяхната изложение на слънце, наред с други въпроси.
Тази гъвкавост, предложена от фенотипа по отношение на действието на околната среда, е официално известна като фенотипна пластичност, която би била капацитетът който представя генотип на изразяване в различни фенотипове, т.е. с различни физически прояви във връзка с експозицията, която показва в среди. Разбира се, адаптацията към околната среда ще означава увеличаване на възможността за оцеляване на въпросния фенотип.
Фенотипът е съставен от всички генетични признаци, които съставляват индивид или организъм от всякакъв тип
Фенотипът обаче не е нещо, което вече е предварително определено, но може да бъде модифицирано от връзките, които организмът се поддържа с околната среда, която го заобикаля и че те правят по същия начин продукт от сложен брой връзки. В този смисъл фенотипът може да показва, че човек ще има определен цвят на кожата, но това може да варира по специфичен начин ако по време на живота на човека той е изложен в количество на слънце, докато кожата на друг човек може да не реагира по същия начин начин. Това се вижда и в организми които са изложени на ерозия на елементи като вода или слънце и поради това ще променят своите морфологични характеристики по определен начин във всеки отделен случай.
Разграничаването между различните генетични кодове на организми от същия тип е свързано с понятието еволюция и адаптация, тъй като нарушенията или измененията, които някои фенотипове могат да страдат по отношение на околната среда, могат да бъдат необходимите промени, така че този организъм да може да се адаптира към условията, които го заобикалят, вместо да престане съществуват. Тук е важно да се отбележи, че разликата с генотипа на организма е, че последният е съставен само от генетично придобити черти, докато фенотипът е това, което, добавено към тези черти, също съдържа възможните промени и вариации, които този генетичен набор наблюдава от взаимодействията с половината.
Теми във фенотип