Приказка Хензел и Гретел

Приказка Хензел и Гретел

Приказката за Хензел и Гретел

Много отдавна, в покрайнините на a Гора В Германия един дървар живеел с втората си жена и двойката деца, които имал с първата, които се казвали Хензел, момчето, и Гретел, момичето. Това бяха времена на голяма бедност и глад и семейството на дървосекача вече не разполагаше с много храна.

"Какво ще правим?", попита жена му от дървосекача.

Но той само я помоли за търпение и й каза, че нещата скоро ще трябва да се подобрят. Така нещата продължили, докато една нощ, вярвайки, че децата спят дълбоко, съпругата на дърваря му разказала за това. Той предложи да ги заведе дълбоко в гората, да им наложи огън и да ги остави там, за да се грижи някой благочестив пътник. тях.

„Как можеш да ми предложиш нещо подобно?“ – отговорил дърварят. „Какво ще стане с горките ми деца в гората?“

"Ако не го направим, и четиримата ще умрем от глад!", настоя тя.

Хензел и Гретел чуха разговора и трепереха от страх. Знаеха, че рано или късно мащехата им ще убеди баща им. И така, няколко дни по-късно, когато мащехата им ги събуди и каза, че всички ще отидат на лагер в гората, те вече знаеха какво предстои.

Същата сутрин те получиха кора хляб от жената и баща им с натежало сърце ги поведе в гората. Хензел обаче беше напълнил джобовете си с няколко бели камъчета, които бяха в изобилие близо до къщата, и от време на време изпускаше по едно, отбелязвайки пътя за връщане.

Така те стигнали до дълбините на гората и баща им отрязал клони за лагерен огън, като им казвал да ядат, докато той сече още дърва, за да си вземе вкъщи. Хензел и Гретел седнаха до огъня и ядоха хляба, уверени, защото чуха ударите на бащината брадва в дървата.

Минаха часове и нощта започна да пада. След това искаха да се върнат там, където беше баща им, но откриха, че шумът е произведен от дебел клон на дърво, който вятърът нанесе срещу друго. Бяха сами насред гората.

„Сега как ще се приберем вкъщи?“ – попита Гретел и в очите й набиха сълзи.

„Не се тревожи, сестро!“ – отвърна Хензел. „Трябва само да вървим по следите на белите камъчета“.

Те го направиха и скоро се върнаха у дома. Мащехата им се опита да скрие гнева и изненадата, които изпитваше, обвинявайки ги, че са палави деца, които са се изгубили в гората, за да тревожат баща си. Същата нощ обаче, когато децата бяха в леглото, Хензел отново чу мащехата си да се кара с бащата.

"Не ги отведете достатъчно далеч!" настоя той. "Ще опитате отново утре."

Така беше. Мащехата отново ги събуди, подаде им хляб и ги поведе в гората, но този път, преди да си тръгнат, изпразни джобовете им, за да се увери, че не вземат нищо. Така Хензел не можа да ги напълни отново с камъчета.

Децата тръгнали към гората с дървосекача и по пътя Хензел изпуснал трохите от хляба им. Отново дойдоха на една поляна и направиха огън, но този път разходката беше толкова дълга, че бяха изтощени. След това неволно заспаха, а когато се събудиха, отново се озоваха изоставени в гората.

„Не се тревожи, сестро!”, каза отново Хензел, осъзнавайки го.

Но когато се приготвили да го направят, разбрали, че галетата е изчезнала: горските птици са ги изяли. Така че би било невъзможно да се намери път обратно.

Хензел и Гретел прекараха дни в скитане в гората, гладни и студени, без да знаят какво да правят. Докато един следобед, преследвайки бяла птица насред поляна в гората, те се натъкнаха на отпред с красива къща, направена с марципан и бисквитки, със сладки вместо плочки и прозорци от шоколад. Ароматът на тези десерти ги вкара стремглаво в къщата и без да се замислят те започнаха да разяждат покрива.

Изведнъж а глас откъм къщата им се обади:

— О, бедни деца! Сигурно са гладни. Влезте, влезте, тук ще имате топли легла и вкусна храна.

Хензел и Гретел влязоха в къщата и разбраха, че сладкият гласец идва от ужасна вещица, която беше сервирала маса, пълна със сладки и деликатеси. Гладът беше по-силен от здравия разум: те седяха и ядоха, докато не се спукаха, толкова много, че когато свършиха, веднага заспаха.

Ужасната вещица, също гладна, след това усети малките им тела и забеляза, че са изключително слаби. Затова той затворил Хензел в желязна кутия, пълна с костите на други също толкова нещастни деца, докато принудил сестра си да чисти къщата и да работи като робиня.

Ден след ден вещицата даваше на Гретел само няколко ракови черупки за ядене, докато Хензел го запозна с кутията с най-добрите храни, сладкиши и ястия, които детето поглъщаше без да мисли две пъти. И когато настъпи нощта, вещицата помоли Хензел да пъхне малкия си пръст през дупка в кутията и да го опипа, за да види дали е станал достатъчно дебел, за да го изяде. Но Хензел, осъзнавайки намеренията му, вместо да стърчи кралския си пръст, му предложи костен от скелетите в кутията, така че вещицата винаги го намирала за слаб.

Те останаха така няколко седмици, докато една нощ, бушуваща от глад и уморена от чакане, вещицата отново помоли Хензел да извади пръста си. Момчето отново извадило костта. Тогава вещицата изкрещя в небето и каза, че ще изяде и двамата, колкото и слаби или дебели да са.

Вещицата отишла в кухнята и запалила фурната, разпалвайки огъня с много дърва, и когато била готов, той извика Гретел и й нареди да погледне дали е огънят горещо. Момичето, което вече подозирало намеренията му, му казало, че не разбира къде да търси.

— Изпечено, момиче! Нищо ли не знаеш? - отвърна вещицата.

Но Гретел изигра правилно картите си и се престори, че не разбира. Гледаше отгоре, отстрани, навсякъде, но не и вътре.

— Така, глупаво момиче! А) Да! Вижте!'' извика вещицата, навеждайки се от вратата на фурната. Гретел се възползва от момента, за да я бутне във фурната и с всичка сила затвори вратата, оставяйки вещицата да готви в собствения си огън.

Когато от вещицата не остана нищо друго освен пепел, Гретел спаси ключа от желязната кутия и извади брат си, който вече беше качил няколко килограма. Заедно претърсиха къщата на вещицата и взеха не само храната, но и торба със скъпоценни камъни и скъпоценни камъни, които вещицата беше скрила.

Пред къщата ги чакаше щъркел, който ги вдигна на крака и отлетя с тях към края на гората. Там те забелязали къщата на баща си. И когато почукаха на вратата, те бяха изненадани да видят баща си сам, тъй като нечестивата му съпруга умря от глад през последните дни.

Дълбоко разкаяни, баща им ги приел в ръцете си и те споделили с него лакомствата, откраднати от вещицата. А остатъка от дните им прекараха щастливо от тримата, защитени от бедност благодарение на скъпоценностите на вещицата, никога повече не пропускайки чиния с храна на масата.

Какво трябва да знаете за Хензел и Гретел

Хензел и Гретел (Хензел и Гретел на немски) е приказка с традиционен немски произход, чиито най-стари известни версии датират от Средновековието, по-специално между годините на 1250 и 1500 г., въпреки че има предишни истории, с които споделя много от своите елементи, като например пътя на галетата, присъстващ в други приказки Френски.

Най-известната версия на тази история е тази, събрана през 1812 г. от известните братя Грим (Якоб и Вилхелм) в техния сборник от приказки. Там авторството на историята се приписва на различни традиционни истории на германския народ от Хесен, Но днес е известно, че Грим са го получили от много различни източници, включително някои приятели от семейство.

Първоначално историята носеше заглавието „малкият брат и малката сестра“ (Das Brüderchen und das Schwesterchen), но през всичките си ревизии набираше дължина и детайлност, докато накрая се превърна в историята, която познаваме днес.

Препратки:

• "Разказ" в Уикипедия.
• "Хензел и Гретел" в Уикипедия.
• "Хензел и Гретел" в Образовайте.
• "Хензел и Гретел" в Оксфордска справка.

Какво е история?

А история Това е кратка история, с малко герои и с един-единствен сюжет, който може да се основава на реални или измислени събития. Те са разказни текстове с а аргумент сравнително прост, в който героите участват в едно централно действие. Местата също са ограничени: събитията обикновено се случват на не повече от едно или две места. Те се характеризират с наличието на a разказвач и за това, че имаш въведение, среда и развръзка.

Следвайте с: