10 примера за морални митове

В морални митове Те са разкази, които обясняват произхода и съществуването на доброто и злото или имат морално учение, тоест посочват как трябва да действат хората.

В митове са разкази за устно предаване, които включват свръхестествени събития и които се приемат като вярно от определени цивилизации или религии, защото са възникнали, за да отговорят на различни въпроси.

В допълнение към моралните митове има космогоничен (те разказват сътворението на света), антропогонични (разказват произхода на хората), теогонични (разказват произхода на боговете), етиологични (разказват произхода на други същества и явления), основополагащите (разказват основата на местата) или есхатологичните (описват какъв ще бъде краят на света).

Характеристики на моралните митове

Примери за морални митове

1. Произходът на правилото за гостоприемство (гръцки мит)

Зевс, богът на царете, и Хермес, богът на пътешествениците, пратениците и границите, взеха формата на хора и пристигнаха във Фригия, град, в средата на буря. Боговете поискали от жителите място за нощуване, но повечето отказали и само Филимон и Бавкида им позволили да влязат в къщата си.

Баукис разбра, че двамата чужденци са божества, защото им е сервирал храна няколко пъти, но те никога не са били доволни. Бавкис го разказал на Филимон, който решил да пожертва гъската си, за да я даде на боговете. Когато отишъл да търси птицата, тя избягала до мястото, където бил Зевс, който казал на собственика на къщата, че не е необходимо да прави такава жертва и му казал, че ще унищожи града, защото повечето от жителите не са приели боговете в своите къщи.

Бавкида и Филемон се изкачиха с боговете на една планина и Зевс наводни града, но спаси къщата на тази двойка, която ги прие. Освен това царят на боговете им казал, че могат да си пожелаят желание, Бавкис и Филемон му казали, че искат да бъдат пазители на нов храм и че искат да живеят много години и да умрат заедно. Зевс изпълни желанието им.

Този мит обяснява произхода на закона за гостоприемството, който е бил много важен в Древна Гърция и има морално учение: тези, които приветстват непознати в домовете си, ще бъдат възнаградени.

1. Пръстенът на Гигес на Платон (гръцки мит)

Гигес бил овчар и веднъж, когато се разхождал в полето, намерил бронзов кон, на който било тялото на починал човек. Този човек имаше пръстен, който Гигес не се поколеба да грабне. Пръстенът беше вълшебен и когато се обърна, правеше човека, който го носи, невидим. Овчарят го използва, за да измами кралицата, да убие краля и да превземе царството.

Този мит не разказва произхода на доброто и злото, но обяснява, че във всяко общество ще има хора, които ще направи неправилно, поради тази причина за Платон беше необходимо да има закони, които осъждат грабежите и убийства.

1. Ликаон (гръцки мит)

Ликаон е крал, който основава град Ликосура. Първоначално той бил много праведен крал, но с течение на времето започнал да принася жертви на боговете. Веднъж Зевс се преструвал на поклонник, за да види какво се случва в град Ликозура. Царят на боговете отседнал в двореца на Ликаон.

Царят искал да принесе в жертва поклонника, тоест Зевс, но богът го наказал, като превърнал Ликаон във вълк и подпалил двореца му.

Целта на този мит беше да предаде учението, че не е необходимо да се правят човешки жертви и че законите на гостоприемството трябва да се спазват.

1. Цар Мидас (гръцки мит)

Мидас бил цар на Фригия и, след като бил гостоприемен към Силен, Дионис, богът на плодородието и виното, му казал, че ще изпълни желание. Мидас му казал, че иска да има силата да превърне всичко, до което се докосне, в злато и Дионис изпълнил желанието му.

Но Мидас не беше помислил много добре за желанието си, тъй като храната, която докосваше, се превърна в злато. Затова Мидас помолил Дионис да му отнеме властта и богът му казал да опита да си измие ръцете в река Пактоло. Мидас отиде до реката, но когато потопи ръцете си в нея, реката се превърна в злато.

Този мит се стреми да предаде морално учение: не е нужно да си алчен и трябва да внимаваш, когато поискаш нещо от боговете.

1. Наказанието на Атлантида от Критиас Платон (гръцки мит)

Критий беше в дебат за идеалното общество и когато дойде негов ред да говори, той разказа историята на Атлантида, град, който беше потопен под морето. Този град беше красив, хората бяха добродетелни и почитаха боговете. Но с течение на времето гражданите започнаха да се държат лошо и да не се подчиняват на боговете. Боговете решили, че ще накажат атлантите за тяхното поведение и затова покрили града с вода и кал.

Този мит се стреми да предаде учението, че човек не трябва да бъде арогантен с боговете.

1. Кутията на Пандора (гръцки мит)

Пандора е първата жена, населила земята и е сгодена за Епиметей. Те се ожениха и като сватбен подарък им подариха кутия, на която беше изписано предупреждение: забранено е отварянето на кутията.

Епиметей забрави за кутията, но Пандора не можа да спре да се чуди какво има вътре в нея и затова я отвори. Но нищо добро не излезе от кутията, но излязоха всички злини на света.

Този мит обяснява произхода на злините в света и освен това е бил използван за предаване на учението, че всички действия имат последствия.

1. Дедал и Икар (римски мит)

Дедал беше архитект, а Икар беше негов син. Крал Минос го помоли да помогне за изграждането на лабиринт, в който да заключи Минотавъра. Дедал се съгласил да извърши строежа и заминал за Крит със сина си, но когато строежът бил завършен, Минос ги заключил в лабиринта, така че никой да не знае как да излязат.

На Дедал му хрумна, че могат да направят крила от пера и мед, за да избягат. Баща и син направиха крилата, сложиха ги и Дедал предупреди Икар, че трябва да бъде много внимателен, т.к. че ако лети твърде високо, медът ще се стопи със слънцето и ако полети твърде ниско, перата ще се намокрят от водата от море.

Първоначално Икар се подчинява на баща си, но по-късно започва да лети много високо. Медът се разтопи, крилете се разпаднаха, Икар падна в морето и се удави. Дедал бил натъжен от смъртта на сина си и го погребал на остров, който нарекъл Икария, за да го почете.

Този мит беше използван, за да обясни колко е важно да бъдеш послушен и внимателен.

1. Произходът на Сатана (християнски мит)

Луцифер беше ангел, който живееше с Бог на небето. Но този ангел беше много горд и се разбунтува срещу Бога, тъй като искаше да бъде като него. Гордостта беше много сериозен грях и затова Бог го изгони от небето завинаги и от този момент той придоби името Сатана (на иврит означава противник).

Този мит обяснява произхода на злото, което е представено от Сатана, за разлика от доброто, което е представено от Бог.

1. Произходът на греха (християнски мит)

Адам, първият мъж на земята, и Ева, първата жена на земята, живееха в Едем, много красиво природно място, където нищо не им липсваше. Адам и Ева можеха да правят каквото си искат, освен да ядат плод, тъй като Бог им беше забранил.

Един ден змията, която беше олицетворение на дявола, убеди Ева да яде от забранения плод. Ева осъзнала, че тя харесва плода и че той също й дава мъдрост, така че убеди Адам да яде и един.

Бог обаче осъзнал какво са направили Адам и Ева, изгонил ги от рая и ги осъдил да бъдат смъртни и да работят за храната си.

Този мит обяснява произхода на греха и е известен като "първороден грях", тъй като е първият грях и според християнската религия е грях, с който всички хора се раждат.

1. Наказанието на суетата (римски мит)

Според този мит имало млад мъж на име Нарцис, който бил най-красивият мъж в света. Много хора се влюбиха в него, но младежът беше много суетен и се подиграваше и малтретираше хора, които му обявиха любовта си.

За поведението си Нарцис беше наказан от боговете, защото се влюби в своето отражение. Веднъж младежът вървял през гората, видял река и отишъл да пие вода. Виждайки отражението си, той се влюби в себе си и не можеше да спре да гледа себе си.

След известно време младият мъж умрял от глад и самота.

Този мит обяснява сериозните последици, които може да има суетата.

Може да ви служи: