Детска приказка за приятелството

Детска приказка за приятелството: Мечката и пчелите

Имало едно време, в а гора далечна и листна, мечка, която живееше в подземна пещера, от която излизаше само да се храни. Животът му беше самотен и мързелив, ходеше където си иска и ядеше каквото си иска, но нищо не го вълнуваше особено. Той беше дълбоко в себе си, леко тъжна мечка.

Един от онези дни, когато напуснал пещерата си от глад, мечката забелязала, че в близкото дърво има предмет, който никога преди не е виждал. Беше пчелна пита, кръгла като топка, бръмчаща от толкова много насекоми вътре. Мечката се приближи и дълго време душеше пчелната пита, не съвсем сигурна за какво става дума. И тогава пчелите излязоха, защото знаеха, че мечките по принцип обичат мед.

- Хей, мечка! — Казаха в унисон стотиците пчели, които, когато се съгласиха, можеха да обединят гласовете си и да говорят като един човек — Защо душите нашата медена пита? Искате ли да откраднете меда, който ни струва толкова много работа?

Мечката, която никога досега не беше виждала пчели като тези, беше озадачена.

-Кой си ти? Какъв е този мед, за който говорите? - попита ги той.

- Не ни заблуждаваш, мечка. Те отговориха.

- Живеете ли там? Защо някой би искал да проникне в дома ви? Мечката настояваше, като отново подуши кръглия кошер.

- За да ни открадне меда, разбира се.

- И за какво е? Мечката искаше да знае.

- Не знаеш ли за какво е медът? Пчелите се засмяха: „Никога не сме виждали толкова глупава мечка!“

Мечката не хареса, че тези малки насекоми му се смеят, което беше а животно голям и силен.

- Какви груби пчели! — изрева той: — Само заради това трябва да унищожа кошера им!

Пчелите веднага спряха да се смеят и показаха жилото си на мечката.

„Ако ни счупиш кошера, всички ще ви ухапеме“, предупредиха го те.

Но беше твърде късно. С един удар с ноктите си мечката разклати кошера и направи голяма рана, през която започна да тече медът. Пчелната пита падна на земята и беше напълно разрушена. Мечката рефлексно вдигна ноктите си към устата си и се наслади на онзи деликатес, който само пчелите са способни да създадат.

- Знаехме го! Пчелите го обвиниха: „Ти дойде да ядеш нашия мед!“ Сега ще платите за това, което сте направили!

И без да кажат повече, те жилаха и жилеха мечката, докато тя не я накара да избяга.

Мечката прекара остатъка от деня, криейки се в друг ъгъл на гората, чакайки болката от ухапванията да отшуми, но не можеше да забрави вкусния вкус на меда. Той не разбираше как малки животни като пчелите могат да създадат нещо толкова вкусно и в същото време да жилят толкова болезнено. Най-после се стъмни и мечката искаше да се върне в пещерата си, но когато опита, разбра, че пчелите са влезли в пещерата му и се опитват да направят нова медена пита.

- Спри, мече! Те му казаха: „Или пак ще те ухапем, както заслужаваш“.

- Не съм дошъл да се бия с вас, пчели, а да спя в моята пещера. Върнете се в пчелната си пита и нека се преструваме, че нищо не се е случило — предложи мечката.

- Не можем да се върнем в медената пита, мече, защото си я съсипал с ноктите си. Знаете ли колко време ни отне да го построим?

- Не, аз не знам. — каза мечката, която въпреки всичко беше искрена мечка: „Но знам, че ако загубя пещерата си, това ще ме натъжи много“.

„Това не е нищо“, обясниха пчелите, „защото имате тази пещера, ние вместо това трябва да си направим къщата със собствените си ръце“. Това е третата пчелна пита, която трябва да направим.

- А какво стана с предишните? — попита мечката.

- Хората ги унищожиха.

- Ах, хората! - изрева мечката, която никак не харесваше хората.- И преди са идвали тук, но като чуят рева ми, бягат ужасени. Отдавна не са идвали.

- Късмет, мече. Ние не умеем да ревем, знаем само да жилем. Но те имат специални костюми, които ни пречат да ги ухапеме, и огън, за да пуши и да ни изкара от пчелната пита.

Мечката се замисли за момент и най-накрая му хрумна.

- Слушайте, пчели, какво ще кажете да споделим пещерата?

- Ще го споделим ли? Пчелите се спогледаха озадачено.

- Ще се погрижа за пещерата, за да не влизат хора и да можеш да живееш спокойно вътре. Така че можеш да ми простиш за пчелната пита, която счупих за теб.

- Наистина ли бихте направили това за нас?

- Ясно!

Пчелите започнаха да бръмчат от радост. Те бяха щедри пчели, колкото и недоверчиви.

- Мечо, ако споделиш пещерата си с нас, ние ще споделим нашия мед с теб. Толкова съжаляваме, че ви ухапахме и на първо място ви се присмяхме.

Въпреки че не можеха да се прегърнат или да се ръкуват, пчелите и мечката се помириха. Оттогава те споделят пещерата и меда и са се научили да ценят доброто, което всеки може да предложи. И ако това не беше достатъчно, мечката никога повече не се чувстваше толкова самотна.

Препратки:

• "Разказ" в Уикипедия.
• "Приятелство" в Уикипедия.

Какво е история?

В истории са кратки истории, с малко символи и с единичен сюжет, който може да се основава на реални или измислени събития. са Разказни текстове с аргумент относително прости, в които героите участват в едно централно действие. Местата също са ограничени: събитията обикновено се случват на не повече от едно или две места.

Следвайте с: