25 примера за устни източници
Miscellanea / / January 31, 2022
В устни източници те са неписана информация, достъпна чрез изговорената дума и която може да бъде ценен исторически документален ресурс. Те допринасят за фиксиране на колективна памет или представят алтернативни версии на хегемонния дискурс, в някои случаи.
Те представляват поджанр на историографията, наречен устна история, въпреки че историците са съгласни които в много случаи трябва да се приемат с повишено внимание и изискват задълбочени изследвания, за да се потвърдят достоверност.
Видове устни източници
Устните източници могат да бъдат класифицирани в:
Отзиви
Те са онези речи от първо лице, в които се разказват преживяванията на индивид за някакво събитие. Те могат да бъдат:
- преки свидетелства. Те са разкази, предадени от очевидец на фактите, който предлага информация, която знае от своя опит или от своето наблюдение. Например:
- Показанията, дадени в съдебен процес от лице, което е жертва на престъпно деяние, което се съди.
- Изявленията, които актьор прави в интервю за живота си.
- Описание на очевидец на необикновено явление.
- косвени свидетелства. Те са разкази, предадени от някой, който разказва това, което друг му е казал. Например:
- Ученията от родители към деца или от старейшини към чираци, базирани на това, на което са ги научили техните предци.
- Показанията, дадени от свидетел в а преценка за това, което сте чули да казва някой друг.
- Декларациите на президентските говорители пред пресата.
устни традиции
Те са различни говорни форми, с които културно наследство и нематериален за общност. Те позволяват знания и опит да се споделят със следващите поколения. Те могат да бъдат:
поговорки
В поговорки те са кратки изявления с популярна употреба и като цяло анонимни, които имат морално, дидактично или философско намерение. Например:
- Добър слушател, няколко думи.
- Не за ранно ставане, то се събужда по-рано.
- Лаещото куче не хапе.
песни
Песните са музикални композиции с текстове и акомпанимент на различни инструменти. Има различни видове песни, по-специално народните песни са обществено достояние, понякога от произход анонимни и предавани от поколение на поколение, превръщайки се във форма на изразяване на цяла общност. Те се занимават с въпроси, свързани с национални или културни аспекти, със специфични характеристики за различните общества. Например:
- „Коридо на моя генерал Сапата“ – Агустин Ниньо
В подножието на гроба ти
мой генерал Сапата,
в името на страната
Предлагам ти цвете.
смел воин,
смел син на народа,
моето Мексико те приветства
и хвалете смелостта ви.
И аз пея моята песен,
за вашите генерали,
тези лоялни мъже
смели като теб
За тях една роза,
за теб красиви лаври,
да следвам храмовете си
моя... от юг
О, о, о, почивай в мир,
под небето, което обичаш,
къде живее твоята фраза
на земята и свободата.
Там от Chinameca,
където те предадоха,
кръвта ти блести
като слънчев лъч.
И вашето име в историята
покрита е със слава,
със сълзи на народ
това ти отдава чест.
сбогом ревнив...,
сбогом Куаутла, Морелос,
тази, която държи в гърдите си
на сина, който я обичаше.
Сбогом Дон Емилиано,
мой генерал Сапата,
в името на страната
получава бяло цвете.
О, о, о, почивай в мир,
под небето, което обичаш,
къде живее твоята фраза
на земята и свободата.
- „Сутрините“ – Висенте Фернандес
Това са сутрините
Какво пееше цар Давид
Днес за вашият светец
ние ви ги пеем тук
Събуди се, скъпа моя, събуди се
Погледни вече осъмна
Птичките вече пеят
Луната вече е залязла
колко красиво е утрото
когато дойда да те поздравя
Всички идваме с удоволствие
И с удоволствие ви поздравявам
деня, в който си роден
Всички цветя се родиха
На купела за кръщение
Славеите запяха
Вече се разсъмва
Вече ни даде дневната светлина
Стани утре, той изглежда вече осъмнало
Ако можех да те снижа, звездите и една звезда
За да мога да ти покажа колко много те обичам
С жасмин и цветя този ден искам да украся
Днес за вашият светец
Идваме да ви пеем
- „Цяла Куба го харесва“ – Ремберто Бекер
Всички харесват Куба
атмосфера на гуарача,
стискайте момичета
същото като кашуто.
Ами дансон,
от гореща румбита,
парти там на изток,
от този горещ регион?
там отива моето вдъхновение
от моята скъпа Хавана,
от там е любимото
жена на сърцето ми
Ето защо тук ме дразни
и там ще се почеша.
Истории
принадлежи на повествователен жанр, на истории те са текстове, родени като форма на устно изразяване. Традиционната приказка се състои от кратък разказ с анонимен произход, първоначално предаден от от уста на уста и който се отнася до фиктивни събития, но които разкриват различни аспекти на култура. Поради устното им предаване в повечето случаи има повече от една версия на тези истории. Например:
- "Пепеляшка" - Братя Грим
Имало едно време едно младо момиче без майка, което живеело щастливо с баща си. Един ден той реши да се ожени повторно за жена, която също беше вдовица, с две много красиви дъщери, но зла по сърце. Оттогава нататък горкото момиче било съблечено, малтретирано и затворено в най-тъмния ъгъл на къщата. Тя беше принудена да върши цялата домакинска работа сама и тъй като винаги беше мръсна, в крайна сметка получи прякора Пепеляшка.
Веднъж кралят предложи парти и покани всички момичета в мястото, за да се опита да накара сина му да се срещне и да се влюби в една от тях. Доведените сестри на Пепеляшка се приготвиха да тръгват, а горкото момиче плачеше мълчаливо, защото мащехата й забранила да присъства на подобно събитие. Но щом останала сама, пред нея се явила приказна кръстница и й предложила красива рокля и прекрасна карета, за да може да отиде. Той обаче я предупреди, че в дванадесет часа през нощта целият този лукс ще изчезне. Пепеляшка се наслади на партито под погледите на доведените си сестри, които, като я видяха толкова богато облечена, не я познаха. Принцът веднага прояви интерес към нея и прекара цялата вечер до нея, без да обръща внимание на никое друго момиче.
Толкова се забавляваше Пепеляшка, че забрави предупреждението, което й беше дала нейната фея кръстница. Когато камбаните удариха полунощ, тя се измъкна, без да се сбогува, и докато тичаше към изхода, изгуби един от изящните си малки стъклени чехли. Тогава принцът и неговите придворни преминаха през къщите на града, за да намерят момичето, което притежаваше малка обувка, докато не намери резиденцията, където Пепеляшка живееше с мащехата си и нея доведени сестри.
И двамата набързо го пробваха, но нито един от тях нямаше толкова малък и тънък крак, че да му пасне. Преди да си тръгне, принцът забеляза Пепеляшка да гледа мълчаливо от ъгъла на стаята и я покани да пробва обувката и върху нея.
За всеобща изненада обувката й пасна идеално и принцът веднага я позна. Той я взе със себе си в двореца и двамата се ожениха. Скоро Пепеляшка забрави тъжното си минало и доведените си сестри, които й бяха причинили толкова много зло.
- Червената шапчица – Шарл Перо
Имало едно време едно малко момиченце, което живеело с майка си в далечен град. Тя беше много мила и обичана от всички. Тъй като преди носеше червена качулка, скоро всички я наричаха Червената шапчица.
Веднъж майка му му казала, че бабата, която той много обичал, била болна. „Моля, занесете тази кошница с храна на баба възможно най-скоро.“ Преди да се сбогува, той я предупреди: „Върви по пътеката, която пресича гората и не се разсейвай по пътя“.
Червената шапчица започнала своето пътуване и малко след това попаднала на вълк, който я попитал къде отива и какво има в кошницата. „Те са подаръци за баба ми, която е много болна. Докато момичето се разсеяло да бере цветя и да се любува на птиците, вълкът решил бързо да изтича по участъка от пътеката, която водеше към къщата на бабата. Така и направи и за кратко време пристигна в колибата, разположена насред гората. С огромните си нокти той почука на вратата и умоляваше, усъвършенствайки гласа си: „Бабо, аз съм Червената шапчица, дойдох ти на гости“. Възрастната жена още не беше отворила вратата, когато вълкът се нахвърли върху нея и я погълна с огромната си уста, с една хапка.
Бързо облече нощницата на баба и си легна в леглото, зачакайки малкото момиченце. Веднъж на вратата, Червената шапчица почука тихо. „Влез, мила, какво приятно посещение“, излъга вълкът. Момичето се загледало в животното, облечено в дрехите на възрастната жена, и коментирало: „Бабо, какви големи уши имаш...”. На което вълкът отговорил: „Да те слушам по-добре“. Недоволна от видяното, момичето настоя: „Ама бабо, какъв голям нос имаш”, а вълкът от своя страна каза: „Да те помирише по-добре”. Приближавайки се малко по-близо до главата на леглото, Червената шапчица отново се обърна към вълка: „Ама бабо, каква голяма уста имаш“. С едно движение вълкът се изправи и погълна малкото момиченце. Тогава, наситен от толкова много храна, вълкът заспа.
В това време минавал познат на бабата ловец, който видял от прозореца грамадния вълк, спящ в леглото на старицата. Без да каже и дума го уби и когато го докосна разбра, че баба му и внучката му са в корема. Мъжът отворил червата на животното и ги освободил. Всички се прегърнаха в знак на радост и се почерпиха страхотно с продуктите от кошницата на Червената шапчица.
- Рапунцел – Братя Грим
Имало едно време една двойка, която живеела много близо до злата вещица Готел, която имала красива градина, пълна с цветя. Жената забременяла и с течение на дните започнала да изпитва огромно желание да яде малко рапончиго, което видяла в градината на вещицата.
Тогава съпругът се промъкнал и хванал няколко, с такъв лош късмет, че вещицата го открила в средата на транса. Мъжът помоли за милост и тя се съгласи да не го убива, ако му даде нероденото бебе в замяна.
Мъжът болезнено се съгласи и след известно време занесе увитото с одеяло потомство на злата вещица. Момичето, което тя нарече Рапунцел, израсна с вещицата и на дванадесетгодишна възраст вече беше много красиво момиче. Тогава вещицата решила да я заключи в изключително висока кула без врати. Готел я посещаваше всеки ден и, за да влезе, тя помоли Рапунцел да остави дългата й коса да падне от прозореца на кулата.
Един принц прекара ден близо до интригуващата конструкция и спря, когато чу сладък глас, който пее вътре. Той не намери врати за достъп, но наблюдава как вещицата влиза, подпомогната от дългата коса на младото момиче. На следващия ден, знаейки, че вещицата не е там, той помоли Рапунцел да признае влизането му в кулата и тя се съгласи. Младите хора бързо се хванаха и се влюбиха. Принцът посещавал момичето всеки ден и заедно планирали начин да избягат: той ще й донесе копринен конец, за да може тя да изплете стълба, която да й позволи да слезе.
Ужасната вещица обаче разбра, че младият принц е в контакт с Рапунцел и за отмъщение я хвърли в мрачно блато, но не преди да отреже дългата си златна плитка. С него той измами принца, като го накара да се качи до кулата и го остави затворен там, и го увери, че никога повече няма да види момичето.
Отчаян от болка, мъжът паднал от кулата върху тръни и останал сляп. Безпомощен, той се отказа от любовта си към Рапунцел, защото вече нямаше да може да види нейната красота. Но лутайки опипвайки из блатото, той неочаквано се натъкнал на нея, която му предложила подслон и дом. Виждайки го в това състояние, момичето не може да сдържи сълзите си и сълзите й, докосвайки клепачите на нещастника, му върнаха зрението.
И така, те се върнали в царския дворец, за да се оженят и да живеят щастливо до края на дните си.
легенди
В легенди истории, които разказват природни или свръхестествени събития, които се предават устно и между поколенията. Историите се фокусират върху времена и пространства, подобни на тези на общността, което им дава известна достоверност. От друга страна, при размяната на истории много от тях са били модифицирани, изрязани или разширени. Например:
-
Защо морето е солено?
Една скандинавска легенда обяснява, че преди много време е имало гигант, който имал магическа мелница, която произвеждала сол. Но той го даде на една скромна жена, която живееше с малката си дъщеря. Благодарение на този фантастичен подарък дамата успя да произведе толкова сол, колкото е необходимо, и да я продаде в близкия град и така да издържа разходите си и на дъщеря си. Обаче зъл таласъм го откраднал и го хвърлил насред морето. Оттогава водите на моретата и океаните са солени. -
плачещото бебе
Легенда, произхождаща от Мексико, разказва историята на жена, която, презряна от съпруга си, изпитала пристъп на ярост и от злоба удавила децата си, преди да се самоубие. Оттогава то се скита из райони близо до реки, лагуни и морета, виейки по ужасяващ начин и плашейки всички, които види. -
Цветето сейба
Имало едно време младо момиче от произход Гуарани, което живеело със своята общност на брега на река Парана, в днешна Аржентина. Тя се казваше Анахи и всички обичаха да я слушат да пее, защото имаше сладък и мелодичен глас. Веднъж група испански войници, разследващи тези територии, откриват младата жена и я арестуват заедно с други хора от града. За известно време заселниците били задържани в ръцете на изследователите, докато Анахи успяла да избегне опасността и да избяга. Но тя отново беше заловена, недалеч от там, и осъдена на смърт за това. Войниците я завързали за едно дърво, което подпалили, докато момичето не спирало да пее. На следващия ден на това дърво, в средата на пепелта, се появиха нежни червени цветя в памет на смъртта му. Сега това красиво цвете е известно като цветето ceibo.
митове
В митове те са устни и анонимни разкази, които показват как една общност разбира света. Възникнаха митове, за да обяснят големи загадки, за които нямаше очевиден отговор. Затова повечето развиват теми като живот и смърт и произхода на света. В тези истории главните герои са свръхестествени същества, които извършват необикновени действия и дават отговори, които в други времена са били приемани за истина. За разлика от легендите, разказаните събития не се развиват в близко и познато време и техните герои не са непременно обикновени хора. Това е среда, която принадлежи на друго време, далеч от настоящето. Например:
- кутията на Пандора
Бог Юпитер бил ядосан на хората, когато те с помощта на Прометей се научили да палят и манипулират огъня. За отмъщение той поиска от боговете да създадат жена, която да бъде надарена с всички възможни качества: красота, талант, любопитство, мъдрост и фантастичен дар на словото. Наричаха я Пандора и в сърцето й също криеха зло и измама.
Тогава Епиметей, брат на Прометей, получи дар от боговете, въпреки че е бил предупреден да не го прави. Той веднага се влюбил в жената и се оженил за нея. Юпитер изпрати като сватбен подарък кутия със заповед никога да не се отваря.
Но младата съпруга не се сдържала и един ден я отворила, за да разбере какво има вътре. По този начин и без да го желае, той освободи всички злини на човечеството, причинили всички нещастия на света.
- Митът за Сизиф
Сизиф е цар и основател на град Ефира. Той имаше репутация на безбожник и беше обвинен в убийство и ограбване на пътници и моряци, за да увеличи богатството си. Боговете не одобрили безграничната му злоба и решили да го накажат. Затова Зевс изпрати Танатос да го намери. Но Сизиф бил много хитър и успял да измами Танатос, да го хване и да го сложи в окови. Известно време на Земята не е имало смъртни случаи, докато Арес не освободи бога от веригите си.
Като наказание за наглостта си Арес осъди Сизиф да служи на Танатос в подземния свят. Но отново хитрият крал изкриви късмета си: преди да умре, той помолил жена си да не извършва ритуалите и когато пристигна в ада, той се оплака на Хадес, че не изпълнява задълженията си и поиска да се върне на Земята, предизвикайте я Когато беше в Ефира, той отказа да се върне в подземния свят. Там той живее до края на живота си, докато не умира естествено в напреднала възраст.
Тогава най-накрая трябваше да изпълни наказание, което щеше да продължи цяла вечност: щеше да се изкачи на огромен камък до върха на хълм, но всеки път, когато се канеше да го достигне, скалата се търкулваше обратно към основата и Сизиф трябваше да се качи обратно. започнете.
Ето как може да се види всеки ден: Сизиф е дискът на слънцето, който пресича небето през деня, скрива се през нощта и се появява отново на следващия ден.
- Митът за ехото
Сред нимфите на гората и планината беше и Еко, позната, защото най-красивите и съблазнителни думи идваха от нейните устни. Толкова много, че Зевс започна да се чувства привлечен от нея. Съпругата му Хера открила намеренията на бога и започнала да ревнува. След това прокле нимфата и й отне гласа, така че оттам нататък Ехо можеше да повтори само последните фрагменти от казаното от другите.
Веднъж нимфата прекосила Нарцис, влюбила се в него и започнала да го шпионира тайно. Когато младежът разбрал, че Еко го следва, той жестоко я отхвърлил и наранената нимфа хукнала да се скрие в пещера, където в крайна сметка се погълнала, докато не останал само гласът й.
семейни истории
Те са истории за преживявания, които включват различните членове на едно семейство, които са получени като наследство от предишни поколения и които, заедно със снимките и други наследени спомени, представляват елемент на идентичност, който засяга дори най-много младежи. Семейните истории допринасят за вътрешната сплотеност на тези, които принадлежат към нея. Например:
- Имиграционни истории, които обясняват много от традициите, които семействата съхраняват и до днес.
- Различни разкази за един и същ епизод, тъй като много пъти едно и също семейно събитие се запомня по различен начин според гледната точка на тези, които са били свидетели.
- Семейни шеги, които понякога се превръщат в традиции или обясняват определен начин, по който се правят нещата в семейното ядро.
житейски истории
Възстановяването на личния опит на всеки индивид обикновено е стратегия на изследване в рамките на биографичния метод, който позволява създаване на различни версии на историята Социални. Този метод може да се използва и за реконструкция на идентичността на едно общество, като се изследват живота на няколко от неговите членове. Например:
- Животът на Исус от Назарет, който може да бъде реконструиран от текстове, написани от апостолите и последователите.
- Документални филми на художници или политици, в които се намесват познати, за да дадат анекдоти или свидетелства.
- В груповата терапия се прилагат психологически техники, които позволяват на пациентите да разкажат житейския си опит, за да подобрят социалните си връзки.
може да ви служи: