5 примера за монолог за правата на детето

Ан монолог за правата на децата Това е реч, в която един-единствен участник разговаря със себе си или с отсъстващ събеседник, за да разсъждава върху законите, които са необходими за защита на децата.

В монолог насочено е към себе си, но е адресирано и към читателите или публиката. Чрез този тип реч се получава информация за чувствата и мислите на героя, който го изпълнява и ви позволява да се свържете с вашата психология и начин на виждане на света в по-автентичен и без задръжки.

Монолозите се срещат в много литературни жанрове, като напр поезия,​ приказка, тест, театрални пиеси,​ вестникарска статия, роман. Различава се от диалог, тъй като при това общуването се осъществява между двама или повече души.

Според произведението, от което е част и изразните намерения, има три вида монолози:

Примери за монолог за правата на детето

1. „Права на правата“, от Хуго Мидон (2004). В тази песен от пиесата криви права, характерът се отнася до правото на равенство, което децата имат, независимо от социален или етнически произход, език, религия, мнения или националност. Това е свързано с член 2 от Международната конвенция за правата на детето.
   instagram story viewer

аз
Гледаме една и съща луна
Търсим една и съща любов
смеем се по същия начин
Страдаме от същата кашлица

Дават ни същите ваксини
За същата морбили
Говорим един и същ език
със същия глас

Припев
Не съм по-добър от всеки
И никой не е по-добър от мен
Затова и аз имам същото
Права, които имате

II
Пеем един и същ химн
със същото сърце
Имаме едни и същи закони
същата конституция

Вървим по една и съща земя
имаме едно и също слънце
Пробиваме същия картоф
със същата вилица

1. Екстракт от Детето, от Жул Валес (1989). В този роман главният герой Жак Вингтрас (чиято история е отражение на живота на автора) разсъждава върху правото на децата да бъдат защитени от злоупотреба (член 19 от Международната конвенция за правата на детето), след като е бил жертва на това през детството си и част от юношеска възраст.

Нямам оплакване. На съвестта си дори нямам натрошен мрамор. Веднъж баща ми ми даде тридесет цента, за да си купя тетрадка, която струваше двадесет и девет. Запазих стотинката. Това беше единственият ми пропуск. (...) Ако отида в Париж, пак! Излизайки от затвора, все пак бих се ръкувал. (...) И добре. Ще прекарам времето си тук и ще отида в Париж след това и когато съм там, няма да крия, че съм бил в затвора, аз
Ще изкрещя! Ще защитавам ПРАВАТА НА ДЕТЕТО, както и другите ПРАВА НА ЧОВЕКА.

Ще попитам дали родителите имат свобода на живота и смъртта над тялото и душата на детето си; ако г-н Вингтрас има право да ме мъчи за това, че се страхувах от мизерна работа (...). Париж! О, обичам я! Виждам печатницата и вестника, свободата да се защитаваш и съчувствието към бунтовниците. Идеята за Париж ме спаси от въжето онзи ден.

1. Откъс от „Правата на глобализираното дете“, от Сузана Дале Мура (2011). В тази статия авторът разсъждава върху новите проблеми, които атакуват правата на децата в ерата на глобализацията.

(...) Всичко, което е направено до момента, е недостатъчно и осакатяващо за адекватната защита на децата в едно глобализирано общество, тъй като се появяват нови проблеми, свързани с него. Би било необходимо да се визуализират настоящите проблеми на тази възрастова група с конкретно планиране по отношение на публичните политики, като се съзерцават настоящите и бъдещите ситуации на същата.

(...) Днес повече от всякога трябва да защитим детството във всичките му форми и ширини, признавайки в реалността на фактите неговото права: на здравеопазване, на образование, на жилище, на семейство, на националност, на самоличност, да не работят на възраст рано. Всички права са нарушени както в международната общност, така и у нас и в провинцията.

(...) Трябва да променим хората и нещата, а не законите. Имаме декларации, конвенции, протоколи и закони на международно, национално и провинциално ниво. Липсват обаче ценности и гражданско съзнание, за да променят реалността. Всички говорят за промяна, така че нищо да не се промени или да се промени, но само в нормите, а не в реалността. В политиките за деца имаме нужда от повече отговори и по-малко приказки. По-голяма ефективност и ангажираност на обществото като цяло в използването на наличните ресурси и по-добра подготовка за справяне с ежедневните проблеми на децата и юношите. Ясно е, че децата не си дават мнение и не гласуват. Затова ли са трайно маргинализирани в социалните приоритети?

Детството е бъдещето на една държава и без здравеопазване и образование, подложено на бичовете на ранния детски труд, трафика на хора, наркотици, престъпност, бедност, недохранване, насилие, безнадеждност и липса на семейни и социални ценности, няма бъдеще достоен.

Защитеното детство, в цялата му широта и необходимост, ще може да процъфтява и да дава плодотворни плодове за общността, в която се развива. Аржентина събуди се!

1. „Кой нарече луната“, от Мирта Голдбърг (1994). В това стихотворение, принадлежащо на кн Нов Tailwind I, поетичният субект отразява правото на име и гражданство (чл. 7 от Международната конвенция за правата на детето).

Кой е кръстил луната?
Може ли да е била лагуната,
че от това, че я виждам толкова много през нощта
реши да я нарече луна?

Кой е кръстил слона?
Може ли да е бил пазачът,
ден, в който вървях много лагерен?

Кой нарече розите?
Кой назовава нещата?

Мисля за това всеки ден.
Има ли човек на име Обачащ се
кой извлича имената от Nombreria?

Или пясъкът сам е решил да се нарече пясък
и морето просто реши да се нарече море?

Както ще бъде?
(Аз съм късметлия
ми даде името
моята майка.)

1. Откъс от „Погледни и виж“ от Серджо Керн (1997). В тази история разказвачът разсъждава върху правото на образование на децата с увреждания и се позовава на член 23 от Международната конвенция за правата на детето.

III
Сега ходя на училище и вали през цялото време. И изглежда, че капките избухват като коледни петарди в пластмасовия пилот, който татко ми сложи.
Днес ще дойде този, който прави книги и мисля, че ще се намокри, ако няма пилот като моя.
Баща ми ми каза, че моят пилот е жълта пластмаса. И той ми разказваше за много
неща, които са жълти. Бананите са жълти. Зрелите лимони са жълти. Има жълти сливи. Покривът на такситата е жълт (...).

v
Всички замълчаха. Явно влезе човекът, който прави книги. Той ни каза името си и започна да говори за него, когато беше дете. Изглежда, че и баща му е правил книги.
Сега той започва да разказва как вижда нещата. Как ги гледате и след това ги рисувате? Говорете за цветовете, които имат нещата след дъжда. Вече ми се струваше, че нещо такова трябва да се случи след дъжда. Защото всичко е прясно измито. Логично е!
Сега говориш за цвета на нещата, когато ръждясват. Ще попитам баща ми защо нещата ръждясват.
Сега той казва, че ще ни прочете няколко истории. Но какви са историите, които той не е написал. Казва, че ще ни чете истории, които много му харесаха (...).

7-ми
Сега той приключи с четенето на историите и ни казва, че ще ни нарисува на черната дъска, за да видим как рисува. (Мисля, че беше време за добър момент той да покаже какво прави.) И той ни казва да започнем да рисуваме себе си, докато той рисува своята рисунка. Е, изглежда, че момчетата са донесли всичко, за да рисуват. Вече ни бяха предупредили за това, затова и аз донесох моя.

viii
(...) Човекът, който прави книги, ни каза, че можем да рисуваме каквото си поискаме и че не е задължително да е от разказите, които е прочел. Че правим всичко, каквото ни харесва.
Но ще моделирам в глина героите от историята за чудовищата, които ходят на училище, която той ни прочете. Защото ме разсмя.
(...) След това започвам да правя Мумията и отново е лесно, защото той няма дрехи или пелерина. След това правя Дракула, но не мога да намеря зъбите. Не помня дали вече го направих или не. И накрая се връщам към Франкенщайн. Вече направих главата с винтове в ушите. Вдигнах му краката и го сложих до Мумията и Дракула, които също лежат. Сега й омесвам ръчичките. Вече го сложих и беше перфектен. Най-накрая съм с другата малка ръка. Няма шум за тебешир. Букмейкърът спря да рисува на дъската и каза, че ще дойде да види какво направихме.

IX
Изглежда, че идва директно на нашата маса. Той напредва, разговаряйки с друг джентълмен, който го довежда тук. Другият господин му казва: „Виж какво направи това малко сляпо момиче на базата на това, което си говорил и чел“.
(Аз съм слепият.) Но не обичам да ме наричат ​​така. Ако ме наричат ​​сляп, това е добре. Баща ми казва, че трябва да наричаш нещата с техните имена и това е всичко.
Човекът, който прави книги, изглежда беше безмълвен. Тогава чувам другия мъж да му казва: „Между другото, не сме ти казали, че сред децата има слепи хора.
Защото ако не, нямаше да говориш за това, за което говориш, или да нарисуваш това, което си нарисувал.” И той започва да обяснява, че това е пилотен план (като моя жълт пилот?), така че тези, които
ние сме слепи нека бъдем повече заедно с децата, които не са.
Шоколад за новините. Баща ми беше обяснил всичко.
Но този, който прави книги, вече не го слуша и ме пита как се казвам.
–Ximena – казвам аз и добавям –Ximena с „X“.
И тогава този, който прави книги, започва да ми говори за всичко с „х”, а аз се смея и той също прави и аз също я уча.
Тогава господарят на книгите започва да гледа Мумията и Дракула и ми казва, че ги обича и аз се смея повече.
И той ми казва, че Франкенщайн, който направих, му се струва невероятен. И поклащам глава на другата страна, защото малко ме е неудобно. И той ми казва, че самият той, тъй като е пълничък, е идентичен с моя Франкенщайн.
И си мисля за късмета на човека, който прави книги. С тези винтове в главата си и изяждайки всички "s", той все още можеше да се научи да прави книги (...).

Може да ви служи: