Пример от Автобиографията: Интимните дневници

Частните дневници разкриват у авторите им намерение да бъдат честни със себе си, да се познават, вместо да се оценяват морално. Като модел на този жанр имаме „Дневникът на Ан Франк“. Момичето Ан Франк си казва живота си, прави го, без да мисли за мненията на бъдещите поколения, пише с безспорна достоверност. Нека разгледаме няколко реда от дневника му.
Събота, 20 юни 1942 г.
„Не съм писал от няколко дни: трябваше да размисля веднъж завинаги какво означава Дневник. За мен е уникално чувство да изразявам мислите си, не само защото все още не съм писал, но защото ми се струва, че по-късно нито аз, нито някой друг биха се заинтересували от поверителността на тринадесетгодишна ученичка. Както и да е, това е без значение. Искам да пиша и още повече да изследвам сърцето си за всякакви неща. "Ролята е по-търпелива от мъжете." Тази поговорка ми дойде наум един ден на лека меланхолия, когато ми омръзна, доколкото можах, главата ми лежеше на ръцете ми, твърде разстроена, за да реша да изляза или да остана вкъщи. Да, наистина, хартията е търпелива и, както предполагам, никой няма да се притеснява от този достоен заглавен тефтер Дневник, нямам намерение да го оставя да се чете, освен ако не намеря в живота си приятеля, на когото покажете му го. Тук стигнах до началната точка, с идеята да стартирам Дневник: Нямам приятел.

За да съм по-ясен, се обяснявам по-добре. Никой не може да повярва, че тринадесетгодишно момиче е само на света. Със сигурност не е съвсем точно: имам родители, които много обичам, и шестнадесетгодишна сестра; Накратко, имам около тридесет другари и, сред тях, така наречените приятели; Имам изобилие от почитатели, които ме следват с поглед, докато тези, които в клас са в лошо положение, за да ме видят, се опитват да схванат образа ми с помощта на джобно огледало. Имам семейство, любезни лели и чичовци, хубав дом. Не. Не пропускам нищо очевидно, освен приятеля. С другарите си мога само да се забавлявам и нищо друго. Никога не успявам да говоря с тях повече от вулгарности, дори с някой от моите приятели, защото е невъзможно да станем по-интимни; в това се крие трудността. Тази липса на увереност е може би истинският ми недостатък. Така или иначе, аз съм изправен пред осъществен факт и е много жалко да не мога да го игнорирам.
Оттук и причината за този вестник. За да предизвикам по-добре образа, който съм си изковал за дългоочакван приятел, не искам да се ограничавам до прости факти, както правят много хора, но искам този дневник да олицетворява приятеля. И този приятел ще се казва Кити. "(Вж. Допълнителна библиография, N? 20)