Пример за състоянието на плазмата

След твърдото, течното и газообразното състояние плазменото състояние се счита за четвъртото състояние на материята. Той има своето мажоритарно проявление във Вселената, съобразено със звездите, като нашето Слънце.

Плазменото състояние е газ, който е достигнал такава температура, че електроните, изграждащи неговите атоми, избягват силите, които ги държат близо до ядрото. Това определение е еквивалентно на газа, йонизиращ в това състояние. Това е състояние, съставено от ядра и електрони на елемента.

Характеристики на плазменото състояние

Тъй като е вид с присъствие на йони, той е способен да провежда електрически ток и се прилага Законът за силите на Кулон между електрическите заряди. Електрическите заряди ще бъдат разпределени между отделни електрони, катиони и катиони, които са поели излишните електрони и следователно имат отрицателен заряд. Фактът, че множествата от отрицателни заряди се неутрализират от положителните, приписва на плазмата качеството на Квази неутралитет.

Подобно на газообразното състояние, плазмата няма определена форма, освен ако не е поставена в контейнер. Ако обаче се приближи магнитно поле, е възможно да се образуват структури с течността.

Видове плазма

Обща плазма: Той има предварително посочените характеристики, някои електрони излизат от черупките си в атомите, така че има електрическо и магнитно поле.

Термоядрена плазма: Присъства в състава на звездите; в такова състояние всички електрони са евакуирали атомите и сред останалите видове се намират само блуждаещи ядра.

Нуклеонна плазма: В този клас на плазмата атомните ядра също са се разпаднали, което води до пълна смес от електрони, протони и неутрони. Той е в периферията на експлозия на супернова.

Плазма Quarks-Gluons: На това ниво нуклоните вече са разделени на техните компоненти, кварки и глюони. Това е най-примитивното състояние на материята, което се е случило в първия безкрайно малък момент от началото на Вселената.

Примери за състоянието на плазмата

Съставът на Слънцето, плазма от водород и хелий.

Светкавици, генерирани по време на гръмотевична буря.

Съдържанието на лампи Noble Gas, като Neon, активирани с електрически ток.

Aurora Borealis, която се среща в йоносферата, между 100 и 300 км от земната повърхност. Там се появява и резонансът на молекулите на озона, които ни предпазват от ултравиолетовото лъчение, идващо от Слънцето.

Материята, която циркулира на междупланетно ниво.

Мъглявините, присъстващи в галактическите системи.