Концепция в дефиниция ABC
Miscellanea / / July 04, 2021
От Флоренсия Уча, през май. 2009
Известно е като настоящ бихейвиоризъм, който в рамките на психология е разработен за първи път от психолога Джон Б. Уотсън към края на 19 век и който се състои в използването на процедури строго експериментално за изследване на наблюдаемото човешко поведение, тоест ясно и просто поведение, ръководене че човек показва и ще го направи, като разбере своята среда като набор от стимули-отговори.
Произходът на това течение, което не се разглежда като училище, а по-скоро тип клинична ориентация, можем да открием в така наречения асоциационизъм, предложен от английските философи, във функционализма и в теорията на Еволюция на Дарвин, тъй като споменатите държаха a представа за индивида като организъм, който се адаптира към околен свят какво става.
Когато бихейвиоризмът видя светлината, аз бързо се опитах да сведа до минимум и измести вида на интроспективното изследване на психичните процеси, на емоции и чувства който преобладаваше до този момент и го замени с обективно изследване на човешкото поведение и връзката им с околната среда чрез използване на експериментални методи. Значителен отзвук пробуди бихейвиоризма след него. тъй като основно насърчава връзката между изследванията върху животни и хора и подхода на психологията с природни науки като физика, химия и биология.
Така че, може да се каже, че бихейвиоризмът направи три основни приноса за днешната психология, от една страна откри, че индивидът със сигурност е повлиян от стимулни условия, популяризира използването на експерименталния метод за изследване на случаи индивиди и демонстрира убедително, че бихейвиоризмът е полезен ток за решаване на някои практически проблеми, които възникват в рамките на психология.
По същия начин бихевиоризмът ще въведе концепция за основни репертоари на поведение, като основна конструкция за обяснение на човешкото поведение. За този модул, процесът на изучаване на, което се случва през отделната история, е кумулативно и йерархичноТова означава, че наученото поведение има тенденция да се натрупва с течение на времето и е организирано по такъв начин, че някои да имат по-голямо предимство пред други.
Сред личностите, които са били ключови по време на нейното изучаване и развитие, освен гореспоменатия Уотсън, откриваме Иван Петрович Павлов, Бур Фредерик Скинър и Алберт Бандура.
Теми в бихейвиоризма