Концепция в дефиниция ABC

Келтите отгоре, иберийците отдолу и в резултат на срещата им в средата - келтиберийците. Накратко, това е същността на това как историография Испански от цяла епоха дефинира келтиберийците.

Келтиберската култура се развива в североизточната част на Иберийския полуостров от 13 век пр.н.е. C, плод от проникването на келтските народи от Северна Европа на полуострова и срещата им с иберийската култура, характерна за района.

Не можем да говорим за конкретна област с разграничени граници, дължаща се до голяма степен на липсата на исторически източници, а дифузният характер на разграничаването на културен синтез винаги предполага.

Трябва също да се отбележи, че келтиберийците не са точно едни или други, тоест толкова добри mix имат културни компоненти и на двете групи, но без да могат да бъдат напълно хомологирани с една или с други.

Произходът на келтиберийците е дифузен; най-широко приетата хипотеза е, че културното сливане се е случило поради келтските нашествия от северната част на планинската верига Пиренеи.

Както би се случило с други миграции, предположението е, че племената, които са мигрирали, са били „изтласкани“ от други, които от своя страна са произлезли от северната част на континент търси пространства с метеорологично време по-приятна и по-плодородна земя.

Германските племена от Скандинавия и северната част на днешна Германия също оказват натиск върху келтските племена, които от своя страна те са били принудени (за това, че са били изгонени от първоначалните им земи) да оказват натиск върху други племена, причинявайки навлизането на Иберийския полуостров.

Иберийските популации, родени на полуострова, са били в ъгъла на източната и южната брегова линия, докато западът, северът и по-голямата част от центъра на полуострова остават в ръцете на народите Келти.

Друга теория обаче защитава формацията на място на келтската култура, едновременно с иберийската култура.

И двата народа, на традиции и различни езици, те биха съжителствали спокойствие (със своите неизбежни конфронтации, както всички съседи през историята, но без това да означава инвазия), като синтезът вече е бил известен в граничната зона преди разграничен.

Келтиберската култура има свои собствени характеристики, макар и общи не само за двете култури, които я произхождат, но и споделяни с други култури.

Това е случаят на кремация за погребение на починалия, малки населени места във високи райони, така че да бъдат лесно защитими в случай на нападение, и правоъгълни къщи, обикновено от единична престой.

Подобно на други култури, това не е така статични, но тя мутира поради собствената си динамика или поради преките и косвените влияния, които получава от други култури. Такъв е случаят с населените места, които с времето ще нарастват.

Можем да различим три периода: древен, пълен и късен келтиберски.

Старият е етап на формиране и консолидация, докато пълният съответства на ерата на най-големия блясък на тази култура, чиито културни черти вече са консолидирани, докато древният келтибериан съответства на периода на упадък, който води до тяхното изчезване поради външни за тях причини народи.

Началото на края на келтиберийците идва с римляните, между 2 и 1 век пр.н.е. ° С.

Дългият процес на романизация, приет от местните жители с охота в някои случаи, а в други от сила, замени местната култура с римската, с повече или по-малко влияния от предходната култура.

Това не беше изключителен феномен на Иберийския полуостров и неговите народи, но се случи в почти всички части, в които Римска империя то е имало присъствие и в по-голяма или по-малка степен според вековете, в които е присъствал Рим.

Иберийският полуостров, като една от сцените на Пуническите войни, е имал римско присъствие от много рано, като, следователно, територия силно романизиран, тъй като римската култура е имала дълго време да бъде забелязана и да повлияе на обичаите на местните жители.

Снимка: Fotolia - Сергей Камшилин

Келтиберски теми