Определение на приложната програма

Нашият диалог с компютрите се осъществява чрез софтуер, на програми, на приложения (синоними на всички тях). Но какво точно представлява програма?

Приложната програма се състои от поредица от инструкции, които хардуер на компютъра е в състояние да разбира и изпълнява като команди

Основният език, който компютрите използват, е двоичен, съставен от единици и нули. На практика е невъзможно да си представим реализацията на приложна програма, използваща този език, и още повече, ако говорим за пълните приложения, които използваме днес.

Като Формат междинен между езика, „говорен“ директно от машината и хората, е изобретен асемблерът. Всеки чип и всяка архитектура хардуер Различният има своя вариант на асемблер, подобно на различните езици, които се говорят по целия свят.

Въпреки това, асемблерът все още е много сложен за сложни програми, които може да изпълнява множество функции, въпреки че е валиден за задачи, които изискват голям контрол над на хардуер.

Ново стъпало, добавено към стълбата, което ни доведе до по-добро разбиране с нашите машини, бяха езиците на високо ниво, които осигуряват лесно разбираеми структури и команди за всеки с технически опит, което ви позволява да структурирате и разработвате приложения комплекс.

Програма, написана на език от високо ниво, трябва да премине през процес, наречен компилация, при който тя се превежда в бинарния език, който машината разбира и следователно е възможно да се изпълни

Езиците на високо ниво също са придружени от инструменти за улесняване на създаването на приложения, като компилатори, среди за разработка с съоръжения за въвеждане на изходния код и повторното му използване, както и интегрирани среди с функционалности от всякакъв вид, които позволяват да се изпълняват различните необходими задачи от единично място.

Още един нюанс: говорим за приложна програма, защото можем да я приложим за решаване на определена задача. Има и други видове програми, като помощни програми или външни команди.

Бихме могли да влезем в дебат за много видове и подтипове както на помощни програми, така и на приложения, но за нашата дефиниция е достатъчно основното диференциране:

Приложната програма решава потребителските нужди, докато помощната програма служи в по-голяма или по-малка степен за покриване на задачи по поддръжка и управление на компютъра.

По този начин приложенията ще бъдат a процесор на текстове, a браузър мрежа, a електронна таблица, а база данни, или програма за ретуширане на изображения, докато помощната програма може да е антивирусна, уплътнител на файлове или форматиращ диск.

В исторически план е имало и повече диференциация в рамките на програмите, обикновено в ранните дни на микроинформатика, която днес вече не съществува на практика: компилирани програми (които вече обясних) срещу тълкуван.

Вече обясних компилираните програми, чийто изходен код се превежда чрез процес, наречен компилация, постоянно на език, разбираем от компютър. Интерпретираните програми не се компилират и техният изходен код се превежда на машинен език директно по време на изпълнение.

Някои основни преводачи, като GWBASIC, вече са оттеглени, с изключение на някои любители на изчислителна техникареколта бяха максималният експонент на този тип програмиране.

В най-добрия случай средата и интерпретираните езици оцеляват в образователната сфера за най-малките.

Снимки: Fotolia - aleutie / bakhtiarzein

Теми в приложната програма