Определение на литературния реализъм

В някои художествени прояви има тенденция да се представя реалността такава, каквато е. В литературното творчество реализмът като течение имаше своя максимум израз през втората половина на 19 век в Европа и в края на 19 век в Латинска Америка. The литература реалистична беше реакция на романтизъм от предишния етап. Във Франция за първи път е въведен терминът réalisme, който се отнася до новата литературна тенденция. Реалистичният стил на романите от деветнадесети век има някои прецеденти, като испанския пикарески роман или средновековните хроники.

Сред шедьоврите на това движение можем да подчертаем следното: „Човешката комедия“ от Балзак, „Трудни времена“ от Дикенс “и„ Фортуната и Жасинта “от Галдос. В Латинска Америка това течение представи някои забележителни прояви, като романите гаучо, романът "La аритметика en el amor "от чилиеца Алберто Блест или произведенията на театър на уругвайския Флоренсио Санчес.

Общи черти на реализма

The пол преобладава разказът и в по-малка степен театърът. Използва се пряк език и много близък до ежедневната реалност. В този смисъл героите се изразяват с популярен жаргон.

В историите се разказват истории за най-бедните и най-необлагодетелстваните класи и зад тези истории има ясно намерение за социално изобличение. Героите в романите са обикновени мъже и жени. Читателят на реалистични романи лесно се идентифицира с литературни герои.

Романистите бягат от всякакви описание фантастично, екзотично или лирично. Разказват се истории, в които хората са обусловени от социални правила и икономически обстоятелства.

Правдоподобността на аргументите, подробното описание и предпочитанието към всезнаещия разказвач са други основни негови характеристики.

Революционните идеали на комунизма и делото на Дарвин бяха основните идеологически оси на втората половина на 19 век.

Всяко литературно творение възниква в определен исторически момент. Тенденцията може да се разбере от две исторически и идеологически оси. На първо място, появата на революционни социалистически идеали, които осъдиха мизерията на европейския пролетариат. Второ, идеите на Дарвин за произхода на човека донесоха ново рамка за интелектуалците от XIX век.

Трябва да се има предвид, че идеята за адаптиране към средата на дарвиновския подход беше много валидно да обясни борбата за оцеляване на най-необлагодетелстваните класи на общество.