Концепция в дефиниция ABC

За дифтонга се говори в фонетика когато се озовем в присъствието на две гласни заедно в една и съща сричка. За да бъде дифтонгът наистина такъв, комбинацията от гласни (като ae, ai, oa, io, ou, ei, ia, ua и много други) трябва да се състои от слаба гласна и силна гласна, разлика, която се отбелязва в произношението на дума. Съществуват обаче и хомогенни дифтонги, които представят комбинация от две слаби гласни набор (присъствието на две силни гласни не е известно като хомогенен дифтонг, но сричката е отделена в този дело). Думата дифтонг идва от гръцки - диптонги - дума, означаваща „два звука“ или „два тона“.

Дифтонгите могат да се образуват от различни видове гласни и след това могат получавам различни имена. Трите най-известни типа дифтонги са намаляващи дифтонги (тези, които започват със силна гласна и завършват намалява към по-слаба гласна), отворени и затворени дифтонги (които се различават по начина на произвеждане на звука в крайна сметка инстанция, ако е отворен или затворен) и, накрая, централните дифтонги (тези, при които дифтонгът се затваря с по-централен звук, отколкото в началото).

Дифтонгите се различават от монотонните гласни звуци, тъй като в тях гласните са затворени от съгласни, както в случая с „уста“ или „Открадна'. то е важно също така имайте предвид, че наличието на съгласна З, на езика Испански особено, не пречи обучение дифтонги, тъй като е безшумен и не представлява звук във фонетиката. В същото време Y (гръцки) може да се използва като изключителна гласна, ако попадне в края на думата (както в „сено“) и следователно образува дифтон. Същото не се случва, ако се появи в начало, където звукът му е променен и действа като съгласна (например в случай на „йерба“).