Концепция в дефиниция ABC

В комуникация, дали е чрез езикписмена От устната срещаме основна фигура, известна като сричка. Сричката е минимумът Мерна единица на които може да се раздели дума. Въпреки че откриваме многобройни изключения от правилата на фонология, би могло да се каже, че като цяло сричката е обединение на гласна с a съгласна. Така че, когато имаме думата лудост намираме три различни срички: то, куб Y. ра.

Фонологията организира езика въз основа на звуци и затова е по-лесно да се създаде система чрез разделяне на всяка дума на повече или по-малко равни части. Всяка сричка е малка част от думата и има някои правила, които трябва да се следват, които се използват, за да се разбере как правилно да се разделя всяка дума, въпреки че има изключения от тях. По този начин е нормално всяка сричка да се състои от гласна и съгласна, въпреки че откриваме и случаи на срички, образувани само от гласна (както например в думата любов: да се - мор), както и е възможно да се намерят срички с повече от една съгласна или гласна.

Не е възможно обаче да се намерят срички, образувани само от съгласни. В случаите на кратки думи като три, две или грешни не се прави разделение, тъй като във всеки случай сричка ще остане без гласна. Освен това сричките може да не се делят редовно в присъствието на дифтонги. Дифтонгът е обединението на две гласни заедно, например в думата крак. В този случай думата се счита за една сричка сама по себе си и не е възможно разделянето на pi - e, тъй като дифтонгите никога не се разделят.

Сричките се състоят от три елемента: ядро сричкови (най важно или озвучен от същия), силабичната атака (тази, която предхожда ядрото и е с по-ниска сила на звука) и окончанието (финалната част). Пример за тези три части е думата десет: дифтонгът, т.е. заема мястото на ядрото, докато d е силабичната атака, а z кодата.