20 Примери за органична химия
Miscellanea / / July 04, 2021
The органична химия или въглеродна химия се занимава с изучаването на органични съединения, които са тези, които са съставени от атоми въглерод и водород, често комбинирани с други като кислород, азот, фосфор, сяра, желязо, магнезий, хлор и други. Например: етанол, етиламин, нитроетан.
Органичната химия обръща специално внимание на процесите на синтез и разграждане на това вид вещества, които са тези, които регулират повечето жизненоважни процеси.
Метаболизмът на въглехидрати или захари, от липиди, от мазнини, от протеин, нуклеинови киселини, витамини и хормонинапример се управлява от сложна мрежа от химични реакции между органични съединения и между съединения органични и неорганични, като реакции на добавяне, реакции на заместване, реакции на пренареждане или елиминиране.
Характерни реакции в органичната химия
Освен това в органичната химия има характерни реакции, като напр изгаряне на въглеводороди, осапуняване или трансестерификация на мазнини, полимеризация на различни молекули, реакции на кондензация на ароматни съединения, реакции на диазотиране и много други. Някои примери за тези реакции са:
Органичната химия е напълно интегрирана в нашата ежедневна работа, а също и в много процеси в промишленост. Всеки ден, например, когато правим торта или пица, това, което постигаме, е ферментация от въглехидратите, съдържащи се в брашно: при втасване на тестото се образува въглероден диоксид, който дава аерация на печените продукти.
Производството на лекарства, бои и лакове, пестициди, пластмаси, консерванти за храна, козметиката, наред с много други, се основава на органични реакции от различен тип (често доста сложни).
Изучаване на органична химия
Понятието "органична химия" е въведено през 1807 г. от Берцелиус, за да се позове на съединенията, произлезли от природни ресурси. По това време се смяташе, че свързаните с живота съединения имат „жизненоважен“ компонент, който ги прави различни от неорганичните. Освен това беше счетено, че не е възможно да се подготви a органично съединение.
През 1828 г. обаче Фридерих Вьолер успява да превърне оловния цианат в карбамид чрез обработка с воден амоняк. По този начин беше възможно да се получи типично органичен продукт от неорганична сол. Вече има повече от десет милиона органични съединения, които човекът е успял да синтезира и да се възползва.
За да се улесни изучаването на органичната химия, са дефинирани голям брой органични съединения, които са идентифицирани според техните функционални групи като алкани, алкени, алкини, алкохоли, алдехиди, карбоксилни киселини, епоксиди, халоалкани, хидразони, имиди, имини, изоцианати, изонитрили, изотиоцианати, кетони, нитрили, нитрозо съединения, органофосфати, оксими, пероксиди, фосфонати, пиридинови производни, сулфони, сулфонати, сулфоксиди, тиоцианати и изотиоцианати, тиоестери, тиокетони, тиоли.