Видове акценти (с примери)
Miscellanea / / November 22, 2021
Видове акценти
Има три вида акценти: просодичен акцент, този, който установява коя сричка се произнася с по-голям интензитет (например: ACса, градтатко); на правописно ударение, този знак, който се поставя върху ударена сричка от някои думи (например: coрежим, той имабил) и диакритично ударение, този знак, който се използва за разграничаване на думи, които са написани еднакво, но имат различни значения (например: ° Сóмес. / като, мí/mi).
Прозодичен акцент
Повечето думи имат просодично ударение, тоест имат сричка, която се произнася с по-голямо ударение: ударената сричка.
В думата камерапо, просодичното ударение е върху сричката камера. В думата той имаблясък, просодичното ударение е върху сричката ар.
В зависимост от ударената сричка думите се класифицират на:
Орфографско ударение
Орфографското ударение (´), наричано още знак за акцент, е правописен знак, който е представяне на прозодичното ударение, но който се поставя, като се вземат предвид общите правила за акцентуация:
Диакритично ударение
Диакритичното ударение (´), наричано още диакритична тилда, е правописен знак, който се поставя в някои думи, за да ги разграничи от други, които се пишат еднакво, но се произнасят различно. За поставяне на този акцент не се вземат предвид общите правила за акцентиране.
Те имат диакритично ударение:
Примери за думи с просодично ударение
абуrriнаправи | аз карахtor | честдез |
акtor | симатда се | horне |
да сеguха | строл | чтгар |
любезнотатко | Какводранаправи | lentamente |
да семоре | отcir | тинянеро |
байлар | отsierда се | limевтино |
топкаcesда се | денрека | човекзана |
банана | водолазВиенаправи | Пиканенаправи |
бъдабидава | емпредsa | химилкатой |
бъдаlleза | обвивамда серека | perro |
сутиензо | то еpeджо | щифткатран |
ACбъдаплача | превъзходноlenчай | saбор |
ACбъдаза | Честитокатран | saлуд |
камерабио | вяраЛиз | silбада се |
коладумъже | gaда се | симпле |
ACsa | генчай | подметкататко |
ЕКсутиен | gerenчай | слънцекатран |
скокхане | giганчай | сомбрро |
градтатко | guiтаrra | връзвамrra |
color | gusaне | torВашиятga |
coазден | инструментдокатота | влакза |
coаздава | хоха | отивамlozум |
изчислинаправиra | homбр | томгледам |
Примери за думи с ударение
да секактаванско помещение | открай | напиц |
адеплюс | дадеfycil | тоgico |
ейлчовек | дадеЗнам | масмейте сеизмама |
А.Мкръчма | направилар | морекъртица |
ДА СЕазмного вкусен | domiне | морехвърлям |
аркупа | г-жация | Néstor |
бамбу | януариgíда се | илиЕКгодина |
бафизически | иnérгически | па° Сфизически |
библиографияfyда се | Натре | паДжина |
ACвяра | то екучедай го | папа |
камераbió | особеноповторно | папараграф |
кучеция | едадеда се | химилкатой |
кучеда се | то ечайетика | пластаванско помещение |
колачел | студили | Койза |
cesпед | футболкупа | raтон |
comпас | gaне | повторномплащане |
сдор | geografyда се | повторетеВиеда се |
конус° С | той имабида се | ruби |
вярвахíасо | хиндует | saбъркотия |
Каквополиране | вгл | salúдай го |
далБуш | поривtáспретнато | симпатаванско помещение |
декíда се | китометро | ЮЗфа |
deciто даде | напълзи | трионтрион |
Примери за думи с диакритично ударение
- Той (глагол да знам). Знам, че утре ще вали. (Ударението го отличава от местоимението "се")
- Той (лично местоимение). Той е Хосе. (Ударението го отличава от члена "the")
- чай (съществително). Обичам да пия чай. (Ударението го отличава от местоимението "ти")
- Вие (местоимение). Вие сте от Испания? (Ударението го отличава от притежателното местоимение "ти")
- Плюс това (Наречие за количество). Не искам повече супа. (Ударението го отличава от противоположния съюз «още»)
- От (от глагола давам). Не хранете кучето с толкова много храна. (Ударението го отличава от предлога «на»)
- моята (местоимение). Обичам това място. (Ударението го отличава от притежателното местоимение "моят")
- да (наречие на утвърждаване). Да, ще отидат на партито. (Ударението го отличава от съюза "ако")
- Все още (време наречие). Все още не съм бил в Париж. (Ударението го отличава от наречието "равномерно", синоним на "равномерно")
- Кой (въпросително или възклицателно местоимение). Кой ще дойде на партито? (Ударението го отличава от относителното местоимение "кой")
- Че (въпросително или възклицателно местоимение или прилагателно). Какъв хубав ден! (Тилдата го разграничава от относителното местоимение «това»)
- Колко (въпросително или възклицателно местоимение или наречие). Колко струва тази торта? (Тилдата го разграничава от относителното местоимение «колко»)
- Кога (въпросително или възклицателно наречие). Кога ще пристигне влакът? (Ударението го отличава от относителното наречие „когато“)
- Който (прилагателно или въпросително местоимение). Какъв е Вашият адрес? (Тилдата го разграничава от относителното местоимение «кой»)
- Където (въпросително или възклицателно наречие). Къде е паркът? (Ударението го отличава от относителното наречие "къде")
Може да ви служи: