Типове легенди (с примери)

В легендаТова е популярен разказ, който се основава на историята на един народ, но включва фантастични или свръхестествени елементи, типични за литература.

Предава се от поколение на поколение, първоначално в устна форма, въпреки че днес много от легендите са събрани и написани. Например легендата за Cid Campeador.

Въпреки че съдържат свръхестествени събития и измислени същества, легендите са представени като обяснение за произход на определени природни елементи или като част от реални, исторически или поне правдоподобни събития в дадено пространство и време истински. Те често включват морализиращ край.

Няма единична версия на всяка легенда или "официална" такава, по-скоро те циркулират в набор от подобни версии, т.к. че една и съща легенда може да се променя от една страна в друга или в хода на предаването й може да бъде премахната или добавена подробности.

Характеристики на легендата

Често пъти термините "легенда" и "мит„Използват се взаимозаменяемо. Разликата му обаче е във факта, че легендата е популярна история, която разказва истинско историческо събитие, украсено с прекрасни елементи, докато митът е приказен разказ, който обяснява произхода на Вселената или необичайни събития, които са свързани със същества свръхестествено.

Типове легенди

Легендите могат да бъдат класифицирани по два начина. Трябва да се отбележи, че някои легенди могат да бъдат класифицирани в повече от една група.

Заради темата си:

Примери за типове легенди

1. Легендата за крал Артур (историческа легенда)

Крал Утер беше влюбен в Ингрейн, съпруга на неговия враг, херцога на Корнуол. Той сключва пакт с Мерлин, в който магьосникът ще му даде любовта на херцогинята в замяна на първото дете, което има с нея, което ще бъде отгледано, за да изпълни съдбата му: да бъде крал на цяла Великобритания.

Артур е отгледан в неведение за синята си кръв и когато крал Утер умира, много благородници се борят за трона. За да го получат, те трябваше да извадят меч, заровен в камък, така че най-силните рицари се опитаха без успех. Докато младият Артуро, едва петнадесетгодишен, не го изтегли почти без усилие. В някои версии този меч е Екскалибур, но други показват, че след като го получи, Артур го губи и го заменя с Екскалибур.

Този магически меч му е даден от Дамата на езерото, която му е представена от магьосника Мерлин. В момента на раждането тя прави следното пророчество: „Докато го носите, няма да загубите никаква кръв, но един ден ще пристигне жена, на която имате доверие, и ще я открадне от вас“. Артуро има своя син Мордред в кръвосмесителна афера с полусестра си Моргана Ле Фей или Моргауза (в зависимост от версиите) който, ревнувайки от брака на Артуро с Гуиневира, грабва меча му Ескалибур.

Камелот е името на замъка на Артур, където той се обгражда с най-смелите рицари, с които основава Кръглата маса. Неговите приключения са разказани около търсенето на Светия Граал, християнска реликва с магически свойства.

1. Легендата за произхода на Cerro Prieto (етиологична легенда)

Легендата разказва, че вещица е обитавала пещера в района на Серо Прието, икона на долината Мексикали. Индианците Кукапа са били първоначалните заселници на Серо. Магьосницата ги улавяла един по един и ги отвеждала в пещерата си, следвайки магически ритуали. "Кор Ни Па!" (Пристигнахте), казваше той на всеки, който спираше пред входа на дома му, а след това, между танците и песните, бавно се приближаваше до посетителя и с голямо умение го убиваше.

Когато само едно последно семейство остана живо, магьосницата първо уби дъщерята. Когато брат й го открил, той си позволил да бъде завлечен от нея в пещерата и веднъж вътре, той я убил. Семейството подпалило тялото на магьосницата и от нейната пепел и дим се появила вулканичната структура, която изгражда Cerro Prieto.

1. Легендата за Санта Компаня (есхатологична легенда)

Легендата за Santa Compaña се развива в средновековна Галисия. Това е шествие от мъртви или страдащи от болка души, облечени в дрехи на изследовател, на кон и придружени от кучета обискачи. Разхожда се през цялата нощ, като цапа местата, където минава, с мъгла и страх, както и оставя силна миризма на восък.

Появява се Светата дружина начело с жив човек, смъртен, който носи кръст, който е избраният и е осъден да скита, докато умре или докато друг нещастник заеме мястото му. Зад него го следват няколко мъже с качулки в перфектна редица, която е придружена от песни и молитви.

Неговото присъствие предсказва смърт, независимо дали като се яви на човека, който трябва да умре, или като посети къщите, където е имало болна душа на път да умре.

1. Легенда за Свети Георги и дракона (религиозна легенда)

Легендата разказва, че той е съществувал в население на Римската империя, покорено от дракон, на който жителите са принасяли животински жертви, за да го запазят спокойно. Имаше време, когато животните бяха оскъдни, така че хората бяха изпратени да хранят звяра.

Когато дойде ред на царската дъщеря, Георги се появи на кон с внушителната си броня и с меча си уби дракона. От кръвта поникнала роза, която той подарил на принцесата, която останала невредима. След тази жестока битка Хорхе най-накрая освободи кралството от заплахата на дракона.

Свети Георги е обезглавен от правителството на Диоклециан след преследване на християни и умира като мъченик за защита на християнството. Легендата става популярна от Средновековието.

1. Легендата за Майчак (морална легенда)

В Гран Сабана на Венецуела живеел човек, който никога не се е интересувал да се научи да лови риба или да ловува. Затова винаги се връщаше с празни ръце и нямаше какво да яде, а близките му се подиграваха.

Една сутрин, когато гледаше рибите в реката, без да знае как да ги хване, един мъж се приближил до него и му подал буркан магия и му казал, че трябва да го напълни наполовина с вода от реката и че това ще пресуши реката и ще може по-лесно да улови риба. Но той го предупреди никога да не го запълва напълно, защото ще предизвика голямо наводнение. Майчак го направи и, о чудо, беше истина. Завръщането му в града, натоварено с риба, беше триумфално. Необикновеният феномен се повтаряше отново и отново, а любопитството да разбере как е ловил толкова невероятно количеството риба нараснало сред зетьовете му, които по надзора на Майчак откриха контейнера магически. Те бяха жадни и го използваха, за да пият от реката и в този миг откриха тайната й. Но тъй като те не знаеха за предупреждението, водата се разля и наводни земята и течението на реката отнесе контейнера.

Горкият отново беше за посмешище на всички. Излязъл на отчаян лов и в средата на гората намерил броненосец, който свирел на маракаса и когато влязъл в пещера, забелязал как, развълнуван от музиката, изтичало стадо. Злият ловец повярвал, че тайната е в притежаването на такава марака и я откраднал от броненосец, а това го предупреди да не го докосва повече от три пъти подред, защото прасетата би премахнал. Пак зетите, като видели, че Майчак може да ловува много животни, тръгнали по стъпките му и като видели мараката го откраднали. Свириха го повече от три пъти и животните взеха магическия инструмент от тях.

Майчак, отчаян, търсел мараката в продължение на много дни, когато се натъкнал на дългокоса маймуна в джунглата. Докато това се разресваше, пристигаха много птици. Повярвайки, че гребенът е този, който ги привлича, той поискал от маймуната и тя го предупредила да не го използва повече от три пъти подред, защото птиците ще го грабнат. Момчето се прибра у дома добре поддържано и с няколко птици, висящи на колана му. Деверите му, като видяха за пореден път какво прави Майчак с гребена, взеха го от него и започнаха да си сресват косите и над главите им пърхаха птици от всякакъв вид и цвят. Но тъй като не знаеха за предупреждението, те сресаха косата си колкото пъти искат. Пристигнало такова стадо, че в момент на объркване той им грабнал гребена.

Майчак отново огладнял и като научил за предателството на зетя си, си тръгнал тъжен и разочарован в много далечно място.

1. Легендата за Оленцеро (детска легенда)

Легендата разказва, че в планините на Юскал Херия е живяла фея с дълга руса коса, която винаги е била придружена от елфи в червени панталони. Един ден, когато били близо до поток, гоблините забелязали, че в храстите има новородено бебе и те те предупредиха феята, която го вдигна, кръсти го Оленцеро и му даде сила, смелост и любов, докато малкото на живо.

По-късно той го завел в дома на семейна двойка, която се грижела за него като за свой и го научила на занаята да цепе дърва. Когато родителите му починаха, Оленцеро остана сам в къщата си в планината. По време на студена зима бурята остави обитателите заключени в къщите си. Никой от тях не беше приготвил дървени въглища за камината си и им ставаше много студено.

Оленцеро, който не бил спрял да събира дърва за огрев, решил да ги занесе в града и да остави торба, пълна с дърва за огрев във всяка къща. На следващия ден всички жители бяха развълнувани от подаръка и от този момент никога не забравяха да съберат достатъчно дърва за огрев.

Ето защо Olentzero реши да не разпространява повече въглища и ги замени с играчки за децата. Така всеки 25 декември Оленцеро напуска горите и разпространява магия из градовете на Юскал Херия.

1. Легендата за близнаците (градска легенда)

Легендата разказва, че в Англия майка ражда сестри близначки. Когато били на три години, семейството излязло на разходка и на връщане, пресичайки пътя, за да се качат в колата, превозно средство прегазило близнаците, които минути по-късно починали.

Две години по-късно, след травмата, двойката иска да опита отново да има семейство и след девет месеца жената ражда други близнаци. Момичетата толкова приличаха на загиналите, че решиха да не споменават нищо за случилото се с тях.

Изминаха три години, когато по време на една Коледа семейството отиде на разходка до същото място от онзи съдбовен ден и когато се върнаха, пресичаха пътя, който вдъхваше толкова много страх на Родителите, момичетата се хванаха здраво за ръцете на майка си и докато бяха по средата на асфалта й казаха: „Мамо… не ни пускай, тук сме ние. те убиха”.

1. Легендата за върколака (селска легенда)

Тази легенда за гуарани разказва, че Лобизон е седмият син на Тау и Керана, върху когото падна най-голямото проклятие, което тежеше на родителите му. Казват, че в петък и вторник, привечер, Лобизон губи човешката си форма, за да се трансформира във вълк от отвратителен външен вид и остри зъби, търсещи гробища, за да търкалят трупове и да се хранят те.

В полунощ той излиза да търси хора, за да ги превърне в други върколаци, което прави, като ги плаши и влиза под краката им. Придружава го гадна миризма, външният му вид смразява кръвта във вените и подлудява мъжете, които си позволяват да бъдат изненадани.

Разходката му приключва, когато изгрява новият ден, връщайки се към човешкия си облик: вижда се, че е мръсен, уморен, неуловим, с тъжен поглед и разрошена коса. Хората не знаят дали да го съжаляват или да се страхуват от болезненото съмнение, че той е Лобизон или не.

1. Легендата за трите обединени вещици (местна легенда)

Говори се, че през Средновековието, в планините на Иборите, благородна майка имала три дъщери, Сина, Тина и Мада. Семейната прислужница ги научила на черна магия и момичетата, осъзнавайки голямата й сила, започнали да я използват без състрадание. Всичко, което ги безпокоеше, те караха да изчезне или да го проклинат. Достигайки до ушите на родителите си, те искали да се отърват от тях. Като видели, че родителите им не ги искат, те отмъстили и ги убили и се опитали да отмъстят на прислужницата, но последната ги омагьосала така, че това, което единият почувствал, пострадало и тримата. Вещиците, разгневени от заклинанието, обвиниха прислужницата за престъплението на родителите й и я изгориха на клада.

Сестрите веднага забелязаха заклинанието: ако едната падне, и трите ще ги наранят; ако единият искаше да яде, искаха и другите. Когато достигнали зряла възраст, Сина видяла мъж и се влюбила лудо в него и го омагьосала да й даде любов. Тина и Мада също изпитаха любов към него и направиха същото заклинание. Когато настъпи нощта, мъжът се приближи до къщата си в планината. Когато го видели да пристига, тримата се хвърлили върху него и мъжът, без да знае какво да прави, полудял и умрял.

Това се случи с много мъже и когато хората разбраха, че трите сестри са вещиците, които ги убиват, тръгнаха да ги търсят и ги изгориха една по една на клада. Първата беше Мада, която, когато гореше, пострадаха и другите две. За да докажете тази легенда, просто трябва да отидете някъде в планините Ибор и да разкажете тази история чуйте смразяващия вой на душите на мъжете, които бяха убити от любов от тези три вещици алчен.

Може да ви служи: