Значението на Френския чуждестранен легион

Алсина Гонсалес
Специалист журналист и изследовател

Трудно е някой да говори за френската армия и да не спомене Чуждестранния легион, най-известната, възхищавана и най-страшната елитна група от френски войски в света.

За да добием представа за репутацията на този орган, нека вземем един анекдот: в края на войната в Персийския залив през 1991 г. генерал Норман Шварцкопф беше почетно отличен като частен първи клас на Френския чуждестранен легион, като е първият и досега единствен американец, постигнал това разграничение.

Това беше дадено, защото войски от тази страховита единица са участвали във войната.

Самият Шварцкопф разказа, че след церемонията някои легионери го извикаха настрана и му подадоха лист хартия с телефонен контакт. Казаха му, че ако има проблеми някъде по света, да им се обади.

Шварцкопф се усмихна, мислейки, че това е шега, но лицето му се промени, когато видя сериозните лица на онези мъже. Това, което му казаха, беше вярно: „сега си един от нас“, което означаваше, че където и да отиде и в каквато и ситуация да се притекат на помощ.

Вероятно този анекдот е възможен, защото Легионът е единственото тяло на армията, което не се кълне във вярност на Франция, ако не на себе си, то на Легиона.

В техния индивидуален и колективен кодекс на честта обаче изрично е посочено, че легионерите служат на Франция с чест.

Неговата клетва се обяснява с неговия esprit de corps (на френски, корпусен дух), тъй като приветства войници от цял ​​свят, които са израснали и са получили образование в различни култури и говорят различни езици.

Френският чуждестранен легион е основан през 1831 г. по заповед на крал Луи-Филип I за настаняване на чужденци, които тогава са служили в различни части на френската армия.

В исторически план не е необичайно хора от едни страни да служат в армиите на други, но през 19 век държавите-нация, а правителствата искат да отделят „своите“ от „останалите“.

Първият му паркинг беше във френски Алжир и според закона не можеше да се използва на френска територия. Първите му значителни военни намеси са в Първата карлистка война в Испания и Мексико.

От самото начало редовите войници бяха изключително чужденци, но командирите бяха само гали. Повишаването на чуждестранните войници достига само до подофицерските звания или след като те придобият френско гражданство.

Във Френско-пруската война от 1870/71 г. Легионът се намесва за първи път на френска земя, нарушавайки закона, но поради спешна нужда от войски.

През 1880-те години те изградиха репутацията си и също така приравниха имиджа си към пустинните пясъци на африканския континент (където е и почти цялата филмография, свързана с това тяло).

Ако през Първата световна война Легионът участва в различни битки на френския фронт, през Втората неговата активност е оскъдна.

По време на първия световен пожар легионерите участват в забележителни битки като тази при Артоа, Сома или кланицата, която ще бъде Вердюн.

В следващата световна война те действат главно в Норвегия в началото на войната, а също и в Северна Африка и Сирия.

След тази война Легионът се бие в Индокитай, конфликт, в който най-забележителната битка е може би тази при Диен Биен Фу. В същото време легионерите присъстваха без прекъсване във Френско Мароко (до 1956 г., датата на независимост), и в Алжир (до 1962 г.).

Точно в Алжир имаше един епизод на недисциплинираност, който доведе до разпускането на цял полк. Той беше първият от парашутистите, който се надигна с оръжие срещу правителство де Гол през 1961 г., за да протестира срещу преговорите, които в крайна сметка ще доведат до независимост на Алжир през следващата година.

След като Френската колониална империя беше завършена, Легионът изглеждаше предопределен да сложи край на своята история. Но нуждите на съвременните конфликти я накараха да преоткрие себе си.

По този начин настоящият легион произлиза от времето на деколонизацията, след като е преосмислен като сила за бърза намеса навсякъде по света, където е необходимо.

Както споменах в началото на тази статия, Легионът също участва във войната в Персийския залив през 1991 г.

Други намеси, които са имали оттогава, са били в международни конфликти, в които Франция е сътрудничила с други страни с създаването на интерпозиционна сила или когато френските интереси са били засегнати, както в случая с бивши колонии накити.

Тези интервенции включват Чад, Конго, Руанда, Заир, Босна, Сомалия, Косово или Мали.

Допреди няколко години за записване във Френския чуждестранен легион не беше необходимо да се представя истинска самоличност.

Дори сега, за да бъде доходът ефективен, може да се използва измислен псевдоним (име на легионер). Нека просто кажем, че не се задават много въпроси при приемането на новобранци, което е придало на Легиона аурата на убежище за престъпници от всякакъв вид, нещо, което беше така в миналото, но в момента се гледа много повече, поне по отношение на международните престъпници, тъй като се изисква а документ идентификация (като паспорт) по време на регистрацията.

Въпреки това цената, която трябва да се плати за анонимността и убежището, които Легионът предоставя, е висока: a обучение и брутално обучение, както физическо (преди всичко), така и психологическо, както и знанието, че те са войници за "изтриваеми стоки", които, ако трябва да бъдат изпратени да умрат, са изпратени.

След три години служба в легиона легионерът може да кандидатства за френско гражданство. Във всеки случай, независимо дали е завършил този период или не, всеки легионер ще има право да кандидатства за гражданство, ако е ранен в битка (пролива кръв за Франция).

По време на натурализацията легионерът може да избере да възстанови истинската си самоличност или да запази приетото си име, като по този начин „изчезва“ завинаги под друго име.

Снимки: Delkoo и Speedfighter (лого)