Определение на войната Чако

Смята се за най-важния военен пожар през целия 20-ти век на континента Южноамерикански и продължи почти три години, завършвайки с предефиниране на границите между две държави.

Войната Чако е въоръжен конфликт, воден от Боливия и Парагвай между 9 септември 1932 г., и на 12 юни 1935 г. за контрол на региона, наречен Chaco Boreal (оттук и името на война).

Бореалният Чако беше една от последните територии, за които претендираха и двете страни, и то не само споразумение за определяне на неговите териториални граници в него и от което Парагвай имаше най-голямата част, която представляваше интерес Боливия.

Това е основно равнина с много гладки планини (не много повече от хиляда метра) и растителност плътен, който затруднява движенията на големи сили и е по-склонен към използването на малки части размер.

Въпреки теоретичното превъзходство в конфликт съответства на Боливия, с a население което надмина парагвайския с коефициент 3 или 4 към 1 и следователно и по-голяма армия.

Освен че е по-малка, Република Парагвай беше и по-лоша икономически погледнато от своя претендент.

Боливийската доктрина бе спряла в масовите фронтални атаки, характерни за Първата война Световно първенство, пред парагвайска доктрина, която се основаваше повече на излизане отвъд враговите флангове обградете ги.

В крайна сметка парагвайската тактика би работила по-добре, като позволи на армията си, по-малка по сила и с по-малко ресурси, ефективно се бори с боливийската фиксирана защита.

Трудният терен и оскъдните ресурси затрудняваха доставките и логистиката както за двете страни по време на конфликта, така и за бедните планиране, нездравословни условия, липса на храна и лекарства (по отношение на логистичните затруднения) бяха основният враг, който бива бит от войските, дори повече от врага в определени моменти.

Друг решаващ фактор в полза на Парагвай беше по-прякото отношение между войските и офицерите и по-сплотената армия. от този на врага му, което в крайна сметка го направи по-ефективен и му позволи да намали разликите в материала и персонала.

The casus belli използвано е възстановяването от парагвайските войски на територията, контролирана от крепостта Карлос Антонио Лопес на ръба на лагуната Питиантута, която им беше отнета от боливийската армия няколко месеца преди.

Под директните заповеди на боливийския президент Даниел Саламанка, боливийското върховно командване отговори на този инцидент с окупация на други крепости Парагвайци, докато тяхната делегация се оттегли от конференцията, която се провеждаше във Вашингтон, за да изясни териториалните граници на двете нации в ■ площ.

Правителството на Боливия оказва натиск върху военната реакция и Парагвай е принуден да се изправи срещу своя съсед с оръжие.

Първата голяма битка във войната е обсадата на Бокерон, причинена от невъзможността да се вземе от парагвайските сили, които избраха да изолират населението и да предотвратят пристигането на подкрепления Боливийци.

Типът война, която се води, е по-скоро в съответствие с тактиката и стратегиите, използвани по време на Първата световна война, отколкото с идеите това ще надделее във Втората, макар че имаше малко възможности, тъй като нямаше достатъчно материали за практикуване на моторизирана война (Веднага щом пристигнаха камиони, да не говорим за други видове превозни средства), нито командирите на едната или другата армия не бяха обучени удобно.

Парагвай преобърна цялата си армия в офанзива срещу Бокерон, случай, който боливийските командири не бяха предвидили, а само постановиха частична мобилизация.

Това изравни нещата между двете страни и накрая позволи на парагвайската армия да превземе Бокерон. Парагвайското настъпление не приключи до тук.

Решени да се възползват от предимството, получено от лишаването на боливийската армия от почивка и реорганизация, парагвайските генерали решават да продължат настъплението напредвайки към крепостта Арсе.

Това и другите укрепления, които го защитаваха, паднаха лесно между 8 и 22 октомври 32 г., превръщайки се в парагвайци с многобройни затворници и, което е интересно, няколко боливийски офицери заловен.

Парагвайското настъпление е спряно на няколко километра от крепостта Сааведра и след това командването на боливийската армия той е предаден на Ханс Кундт, германски офицер, който е достигнал генералски чин в армията Боливийски.

Кунд пристигна в Боливия в началото на 20-те години като част от делегация Германските военни, изпратени да обучават боливийската армия, бяха останали в страната богатство.

Той също е участвал в политиката Боливийски, до степен да се наложи да напусне страната, е повикан поради военното бедствие, което Боливия претърпя във войната. За да ни даде представа за връзката му с Боливия, той получи боливийско гражданство, но почина в изгнание в Швейцария.

През януари 1933 г. боливийската армия преминава в офанзива, атакувайки различни фортове в парагвайската власт.

Целта беше да се възстанови територия, но генерал Кунд, изправен пред голяма част от военното заведение и личните интереси на различните боливийски командири, счупи армията и възпрепятства съвместните действия, възпрепятствайки и в крайна сметка предотвратявайки правилното изпълнение на оръжията Боливийски.

Атаката на крепостта Нанава от боливийците се проваля и тъй като парагвайците не могат да излязат в контранастъпление, фронтът се стабилизира в тази област.

Териториалните придобивки на Боливия бяха оскъдни за офанзива, принуждавайки парагвайците да се откажат от някои земя, но беше достатъчно, за да убеди Кунд, че е необходимо да се поддържа инициативата в областта на битка.

Въпреки че имаха превъзходство в материалите и хората (например две танкови секции и въздушна подкрепа), боливийските войски се провалиха в координация от атаките, блъскайки се в парагвайската отбрана.

Докато Кунд съсредоточава усилията си (и войските си) в Нанава, парагвайското върховно командване решава да се възползва да атакува от друг фланг и така се появи парагвайска дивизия в тила на Боливия през Гондра.

Въпреки че боливийските сили успяха да избегнат обкръжението, те останаха в деликатно положение и изложени, въпреки че парагвайците не можеха да използват момента на превъзходство поради липса на мъжки.

С известна скорост боливийската инициатива се изпари и тя се върна в парагвайската провинция.

Парагвайската контраатака се проведе в крепостта Алихуата през септември 33 г. и позволи унищожаването на няколко боливийски полка.

Необходимо е преосмисляне от страна на Боливия и с уморена, унищожена и трудна армия за провизиране, Кундт реши да премине в отбрана. Заслугата за парагвайския аванс от своя страна пада на полковник Естигарибия, който ще бъде повишен в генерал.

В края на 1933 г. се наблюдава ново настъпление на парагвайските сили, които вече са взели мярката срещу враговете си: да фиксират опонентите си на земята и да ги завладеят по фланговете.

Капитулацията, в Кампо Виа, на две боливийски дивизии беше не само сериозен провал за оръжия на тази страна (Кунд ще бъде уволнен), но те са дали на Парагвай голямо количество материал и а морален на битка, която ги убеди да постигнат окончателната победа.

Парагвайският президент Еусебио Аяла предложи примирие, което влезе в сила в края на 33 декември, тъй като изтощената Боливия го прие незабавно.

Залогът на Боливия обаче е да спечели време за сформиране на нова армия, тъй като е претърпял 90% от жертвите от началото на войната. Това обаче беше отчаян ход: неопитни и немотивирани войски, които вече бяха довели до масивни дезертирства ( брой армейски дезертьори представляват около 10% от боливийските жертви към днешна дата), лошо оборудвани и с логистика и подкрепа на място, които не могат да покрият дори част от нуждите на войските, както военни, така и материали.

В края на '34 г. парагвайската армия се изстреля по боливийските позиции, сигурна в победа, макар че нямаше да е лесно.

Първите сблъсъци между двете армии дават същия резултат: парагвайски напредък и унизителни боливийски поражения.

Въпреки че битката при Cañada Strongest промени съдбата на оръжията, донесе боливийска победа, която временно повдигна настроението. В Боливия политическата ситуация беше критична за президента Саламанка и резултатът от тази битка не предаде инициативата на боливийската страна, въпреки че му даде моментна почивка.

Битката при Ел Кармен, която се проведе през ноември 1934 г., беше друга маневра за обкръжение на боливийските войски от парагвайските жени, майсторски екзекутирана от Estigarribia, което доведе до предаването на множество напълно деморализирани боливийски единици и завземането на важен парк от материали и боеприпаси.

Въпреки това, винаги с недостиг на средства и хора, парагвайската армия не можеше да довърши боливийската.

В началото на 35 г. Боливия беше събрала трета армия в левове, все още по-многобройна от предишната. Но беше безполезно: поражението беше обявено предварително, а на боливийските настъпателни действия парагвайската армия отговори с голяма ефективност.

И накрая, боливийското правителство прие протегнатата ръка на мира, която парагвайското правителство му предложи, което Така завърши конфликт, който той не искаше, и че въпреки победата, той плащаше икономическата си цена за държава беден.

Войната Чако е отличен пример за това как една войска отстъпва по брой и ресурси, но мотивирана, униформена, добре насочена и преди всичко, осъзнавайки своите ограничения на място и използвайки тактика, която му позволява да ги преодолее, той е способен да победи а сила теоретично превъзхожда.

Боен морал, по-голямо участие на офицерите с техните войски, по-голяма подготовка по военна тактика модерното и ефективно командване позволи на парагвайската армия да преодолее своите слабости и да нанесе тежко поражение Боливия.

В мирния договор Парагвай най-накрая се отказа от някои от завладените земи, политика, която е днес известен като "мир в замяна на територии" (това, което се опита да се приложи между Израел и Палестина, с малко успех).

Окончателното споразумение за определяне на граници в Ел Чако е подписано едва през 2009 г., 74 години след края на войната.

Снимки: Fotolia - Laufer / Philippe Leridon

Теми във войната Чако