Концепция в дефиниция ABC

Съгласна е звукът на език орално, което се получава чрез затваряне или стесняване на гласовия тракт при довеждането или влизането в контакт на органите, свързани с става причиняващ звукова турбуленция. С други думи, съгласна е вид на текстове на песни на азбуката.

Думата съгласна на латински означава "да звучи заедно с" и е свързана с идеята, че съгласните нямат в себе си звучат сами, но винаги трябва да бъдат придружени от една или повече гласни - другият вид букви - за да има значение. Това се случва по-точно в испанския език, тъй като в други езици има думи, в които липсват гласни.

Съгласните на испанския език са: B, C, D, F, G, H, J, K, L, M, N, Ñ, P, Q, R, S, T, V, W, X, Y и Z.

Всяка съгласна се характеризира с черти отличителни, които го определят като такъв и които са типични за всеки език в света. Те са: начинът на артикулация ( критерий е според това как токът на въздух), точката на артикулация (според мястото в устния тракт, където възниква въздушната обструкция), начина на фонация (как гласните струни вибрират), VOT (или "времето за начален глас", т.е. времето за забавяне на фонацията), механизмът за теглене, дължина и

сила артикулационен.

В произношението на съгласните има различни видове артикулация, които могат да бъдат: лабиални (двугубни, устно-веларни, лабио-алвеоларен или лабиодентален), короналният (лингвогубен, междузъбен, зъбен, алвеоларен, апикален, ламинарен, пощенвеоларен, алвеоло-палатален, ретрофлекс), гръбначен (небцови, устно-палатални, веларни, увуларни, увуларно-епиглотални), радикалните (фаринги, епиглот-фаринги, епиглотал) и глоталните.

Комбинацията от съгласни с гласните води до всяка дума от най-простата до най-сложната и по този начин сграда на изречения.

Теми в съгласна