Концепция в дефиниция ABC

Терминът Притча има две широко разширени употреби.

От една страна и по искане на Литература, притчата се отнася до литературната форма, която се състои от фигуративна история, от която и по аналогия или подобие ще продължи a преподаване свързано с тема, която не е изрична, тоест това е измислено събитие, от което ще се извлече учение морален.

Притчата има дидактическа цел от незапомнени времена и доказателство за това е, че чрез този литературен тип Исус предлага различните учения на своите верни последователи, в християнските евангелия можем да намерим голям брой притчи, в които различни въпроси се преподават чрез ситуации аналогов.

Основните му характеристики включват следното: предизвиква a околен свят, описва действие и резултатите от него, включва герой, изправен пред Морална дилема и след това претърпяват последствията от този избор, той е написан в проза и принадлежи на пол епичен, използва огромно количество метафори, морализиращ или дидактичен характер, симулира реалност и говори за ежедневни събития, разказва просто действие,

единствено число и последователен, без обстоятелства, които водят до разсейване.

И другата от популярните употреби, които думата притча представя, е тази, която е дадена по искане на математика и това се отнася до това, че параболата е конично сечение, причинено от изрязване на десен конус с равнина, успоредна на директрисата, с други думи, това е крива симетрична по отношение на ос, която има единичен фокус и която след това ще се получи от изрязване на десен кръгъл конус по равнина, успоредна на една от неговите генерации.

Теми в Притча