Определение на международната фонетична азбука

В някои речници и ръководства на език Появяват се поредица от символи, указващи как звуците трябва да се произнасят на всеки език. По този начин, като се знае значението на тези знаци, е възможно да се подобрят говоримите знания на чужд език. Наборът от използвани знаци образува азбука, по-специално международната фонетична азбука. Това име идва от съкращението на английски AFI, Alphabet фонетичен International.

Правописите на азбуката имат съответния си знак в международната фонетична азбука

От историческа гледна точка системата API е разработена съвместно в края на 19 век. от различни езикови специалисти и учители, всички водени от френския лингвист Пол Паси.

По този начин АсоциацияФонетика Международен. По този начин с една азбука можете да идентифицирате звуците на всеки език. През годините са включени някои модификации за усъвършенстване на азбуката. изток код International позволява на всеки получател на съобщение може да знае произношението на дума.

Също така се използва като допълваща система в изучаване на от правопис. Този езиков код включва набора от възможности на човешкия глас да възпроизвежда звуци.

Примери за английски език

Дългият звук на буквата i се изразява с символ i: y се използва за комбиниране на някои букви заедно (ee, ea или ese, например вижте, говорете или тези). За разлика от това, краткият i звук се появява в думи като чип, тънък или кораб.

Дългият звук на буквата u е представен от звука u: и обикновено се използва за означаване на думи, в които има две гласни или непрекъснати (изберете, храна или крак). Краткият звук се появява в думи като книга, добър или готвач.

Дългият звук на буквата а се обозначава със знака а: и е приложим за думи като ръка, бар, кола или далеч. Напротив, краткият звук се среща в думи като are, sun или cut.

Повечето езици са съставени от редица фонеми, вариращи от 25 до 40

В света има около 6500 езика и всеки от тях има различен звук. Фонетиката изучава става на съгласни и гласни. Точките на артикулация на езика се наричат ​​фонация и са следните: лабиални, коронални, гръбни, радикални и глотални.

Всеки език има свои собствени фонеми и следователно е необходимо използването на международна фонетична азбука.

Снимка: Fotolia - rizal999